Обзор на XXIV-та национална конференция

Успешно приключи XXIV-та национална конференция

 „България в световната история и цивилизации – дух и култура“

ОБЗОР

            Приключи поредната конференция, организирана от Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“, която и тази година се превърна във вълнуващ празник на новите знания за пътя на българите през вековете, за непознатото древно начало на този път, за възходите и тежките моменти в съдбата на българите и силата на техния дух. Това се случи благодарение на вдъхновените автори, които се отзоваха на нашата покана за участие в програмата на форума и представиха своите проучвания.

Освен с варненските изследователи, имахме удоволствието да се срещнем с дузина гости от София, В. Търново, Пловдив, Силистра, Казанлък, Сапарева баня. Някои от тези автори са добре познати и очаквани от нашата аудитория, други идват за първи път, но добре се вписаха в духа на конференцията и докладите им бяха посрещнати с интерес.

            Начало беше дадено с представянето на книгата „Къщите още говорят“ на Мариана Мелнишка и Александър Геров, издание на Нов български университет. Срещата с авторите се проведе на 22 ноември в пълната зала на Артсалона в Радио Варна, с водещ Християн Облаков – известен познавач на архитектурното наследство на Варна. Те разказаха как са тръгнали към осъществяването на първата си книга „Къщите говорят“ и в отговор на големия читателски интерес правят втора част на изследването си. В двете издания авторите описват над 600 знакови къщи в множество градове на България, запазват паметта за тях в десетки фотографии. Те не само откриват и снимат старите български къщи от 19-ти век, но и описват съдбите на хората, свързани с тях – така къщите проговарят.

kashtite

            На 23 ноември в Пленарна зала на Община Варна беше открита конференцията с патриотични български песни в изпълнение на хор „Морски звуци“ под диригентството на Росица Щерева, които за поредна година дават емоционален заряд на ранобудната ни аудитория. Приветствие към участниците във форума отправи Коста Базитов – зам. кмет на Община Варна, поздрави организаторите за интересната програма, като подчерта значението на това събитие в културния живот на града и обеща съдействието на общината за осъществяването му в бъдеще.

В първия доклад от програмата Даниела Василева направи обзор за приноса на варненската конференция в българската историография. Бяха посочени проучванията на авторите, които още от първите години задават новаторския характер на форума – преодоляване на идеологическите забрани и фалшификации, търсене на истината за българския род и държавност, за духовния път на българите през вековете, за значението на древната българска цивилизация в развитието на Европа. Акцент в програмата тази година беше Варненският Некропол и проектът на едноименното сдружение за превръщането му в архитектурен обект с туристическо предназначение. По този проект студенти от магистърската програма „Опазване на културното наследство“ към ВСУ докладваха концепции за социализация на „Варненския Некропол I“. Във фоайето на залата бяха подредени табла с визуално представяне на техните идеи. Археологът д-р Владимир Славчев от РИМ – Варна говори за открития преди няколко години археологически обект „Варненски Некропол 3“ в централната част на града и резултатите от проучванията, които се правят на този терен.

             На нашата покана за отбелязване на 140 години от създаването на Военноморските сили се отзова контраадмирал Кирил Михайлов, главнокомандващ на ВМС, като доклад по темата изнесе кап. I ранг Камен КУКУРОВ, началник на щаба на Военноморските сили.

vms

 

rajchevski

     На същата годишнина е посветено проучването на д-р Алека Стрезова от БАН, която  представи началото на българската дипломатическата дейност у нас в годините след Освобождението. Нейната книга  „Българската дипломация. Институции и представители. 1879-1918“ привлича вниманието на широка читателска аудитория.

Другият акцент, свързан с годишнина от събитието, беше представянето на новата книга на Стоян Райчевски „Долу Ньой“ по повод 100 години от подписването на този трагичен за съдбата на милиони българи договор. Тук се състоя предпремиерната  среща на книгата с читателите, нейното официално представяне е на 27 ноември в големия салон на БАН.

Следобедното заседание предложи разнообразни теми в широк хронологичен обхват. Светлозар Попов продължи праисторическата тема за ранната история на българския род, започната от проф. Борис Атанасов.  Андрей Киряков и Петко Атанасов си поставиха за цел да изяснят спорни въпроси по отношение на тракийското духовно наследство. Два доклада бяха посветени на бойните оръжия в древни времена.

 

Кулминация на вечерта беше показването на документалния филм „Тутраканската епопея“ – IV част от поредицата „Помни войната 1915 – 1918 г.“ на Военния телевизионен канал. За работата си по филма разказаха Мария Цветкова – журналист и режисьор на филма и историкът Радослав Симеонов, сценарист.

cvetkova-simeonov

Филмът развълнува варненската аудитория с добре пресъздадения драматизъм и трагизъм на събитията, с героизма на българските воини. След прожекцията авторите бяха наобиколени от множество хора, които искаха да споделят удовлетворението си от филма и спомени за съдбата на техни близки и роднини.

На 24.11. първите доклади бяха посветени на морето. Инж. Владимир Спасов от София – любител фотограф, представи своята уникална фотоизложба „Черноморските фарове, която очарова аудиторията с красота и мистичност.  Докладът на доц. д-р Преслав Пеев ни запозна с подводните културни туристически маршрути в западната част на Черно море.

Добре познатият изследовател на колобърската традиция Спас Мавров представи изследването си за древния колобърски слънчев календар. На възрожденска краеведска тема бяха проучванията на д-р Ирена Янчева от Пловдив и Гинка Георгиева – докторант от Великотърновския университет.

Страхил Гювийски от Национален парк Рила представи накратко подготвяната за печат първа книга от поредицата „Свещената Рила планина“ – „Малка книга за Кабул“. Два доклада бяха посветени на две личности с огромен принос за началото и развитието на археологическата наука в България – братята Херменгилд и Карел Шкорпил. „Непознатите братя Шкорпил“ – проект с новаторски характер представиха авторите Наталия Енева и инж. Петър Атанасов от РИМ – Варна.

eneva

За създаденото преди 95 години по предложение на Карел Шкорпил археологическо сдружение „Жива старина“ говори в доклада си Павлинка Дякова от Шумен. Наред с разкриването и научната публикация на археологическите паметници, една от най-големите заслуги на Сдружението е организирането на народни събори, които показват на обществеността историческите паметници, популяризират за първи път с тържества следите от миналото в първите български столици Плиска и Преслав, както и в Мадара – култовия център на предхристиянска България.

На големия български етнолог и основател на Етнографския музей към БАН – Димитър Маринов – беше посветен докладът на д-р по етнология Росен Гацин, едно от лицата на нашата конференция.

По актуални проблеми на демографията говори проф. д-р Пенка Найденова от БАН.

Вълнуващо представяне на книгата „История на въстанието в Батак“ от Йордан Венедиков направи Ивалина Денева, по повод 90 години от издаването ѝ – тази година книгата е преиздадена. Ретроспекция на българските символи в творчеството на художника Христо Танев и приноса на други значими автори, участвали в конференцията направи Екатерина Пейчева – един от учредителите на нашето сдружение и участник още в първите конференции.

С голям интерес бяха посрещнати етноложките теми. Милена Драгнева от Историческия музей в Провадия ни запозна с традицията в обредните хлябове и техните символи, които показа в своята презентация. Популярният изследовател на българските шевици и съорганизатор на нашата конференция Славян Стоянов представи доклада „Символът на свастиката в българската везбена традиция“, богато илюстриран със снимки на различни елементи от българската носия в различни райони на страната. Психологически прочит на етноложката тема „Народните вярвания за змея/змията в българската народна поезия“ направи Свилен Лапаков.

gacin

 

slavyan

   Конференцията приключи с участието на двама всеотдайни мъже, посветили голяма част от времето си на опазване на културно-историческото ни наследство. Станимир Георгиев е основател на Фондация „Българин“, която организира различни благотворителни събития и със събраните средства финансира купуването на народни инструменти, облекла за ученици от паралелки с фолклорен профил. Той представи осъществените проекти и разказа за предстоящите цели, към които е насочена дейността им.

stanimir

 

 

    ivelinm

На миналогодишната конференция Ивелин Михайлов, създател и ръководител на изграждането на туристическия комплекс „Исторически парк“ край с. Неофит Рилски сподели предисторията и перспективите, които предвижда този проект. Този път той показа голяма част от постигнатото, което позволи паркът да бъде тържествено открит през лятото и вече приема хиляди туристи от цял свят. Всичко построено дотук е максимално автентично и потапя посетителите в невероятната атмосфера на древни времена. Работата по изграждането на този уникален обект продължава, като през следващата година ще ни предостави нови възможности за докосване до българското историческо наследство, за приятна разходка и почивка в условията, които предлага.

И тази година конференцията ни представи разнообразни теми от българската история, нови проучвания, нов поглед към важни събития и личности – изследвания с принос в българската историография. Наред с научната част на форума, общуването между съмишленици превръща дните на провеждането му в истински празник на българската духовност и култура.

Даниела Василева,

председател на Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“

 

Програма на 24-та национална конференция „България в световната история и цивилизации“

Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“

със съдействието на Община Варна

организира

24-та национална конференция „БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ“ на 22, 23 и 24 ноември 2019 г.

 ПРОГРАМА (ПРОЕКТ)

22.11. петък – Артсалон на Радио Варна, 18 ч.

Представяне на книгата „Къщите още говорят“ от Мариана Мелнишка и Александър Геров. Среща с авторите, водещ Християн Облаков

23.11. събота – Пленарна зала на община Варна

9-9:30 ч. Регистрация на участниците

9:30 – 10:00 ч. Изпълнения на хор „Морски звуци“ – Варна

Диригент Росица Щерева, на рояла Жанета Бенун-Николаева

10:00 ч. Откриване. Варненската конференция с принос в българската историография – Даниела Василева, изд. „Данграфик“, председател на сдружението

10:20 – 10:40 ч. Името КИМЕРИ, което някога са носили българите – проф. Борис Атанасов, София

10:40 – 11:00 ч. Сдружение „Варненски Некропол 1“ с идейни проекти за превръщането на Некропола в туристически археологически обект – арх. д-р Жечка Илиева и екип студенти, Варненски свободен университет

11.00 – 11,30 ч. Варненският Некропол и създалият го древен град на живите. Проект за възстановяване на цялостен комплекс „Златният Некропол“ – Йордан Детев и д-р Веселина Вачкова (Инст. за изследване на историята, БАН)

11:30 – 11:50 ч. Проучвания на „Варненски Некропол 3“  – гл. ас. д-р Владимир Славчев, РИМ – Варна

11:50 – 12:10 ч. 140 години Военноморски сили на България – контраадмирал Кирил Михайлов, командир на Военноморските сили на България, Варна

12:10 – 12:30 140 години Дипломатическа служба в България. Институции и представители 1879-1918 г. – д-р Алека Стрезова, Инст. за изследване на историята –  БАН, София

12:30 – 13:30 ч. Почивка

13:30 – 13:50 ч. Архитектът Камен Горанов (По документи в Държавен архив – Варна) –  Донка Николова, гл. експерт в ДА-Варна

13:50 – 14:10 ч. Ирландските болги и северното корабоплаване – Светлозар Попов, Варна

14:10 – 14:30 ч. Къде е било древното светилище-прорицалище на бог Дионис? – Андрей Киряков, Пловдив

14:30 – 14:50 ч. Арес от тракийския пантеон – Петко Атанасов, София

14:50 – 15:10 ч. Кирил Философ от Кападокия – забравеният създател на кирилицата – Петко Добрев, Силистра

15:10 – 15:30 ч. Иван Александър. Творецът исихаст – д-р Елица Димова, София

15:30 – 15:50 ч. Забравените оръжия по българските земи – Стефан Попов, София

15:50 – 16:10 ч.  Двойните брадви от земите на Североизточните Балкани – VI до I хил.пр.н.е. –  Ставри Топалов (представя най-богатата колекция), София

16:10 – 16:30 ч. Българските хайдути в антиосманската съпротива на Европа XV-XVII век – Иван Първанов, докторант ВТУ, В. Търново

16:30 – 17:00 ч. 100 г. от подписването на Ньойския договор и съдбата на България – Стоян Райчевски, София

17:00 – 17:50 ч. Представяне и прожекция на документалния филм „Тутраканската епопея“, IV част от поредицата „Помни войната 1915 – 1918 г.“ на Военния тел. канал – Мария Цветкова, зам. директор на Информационния център на МО и режисьор на филма, Радослав Симеонов, сценарист, гл. експерт в Министерство на отбраната, София

17:50 – 18:30 ч. Обсъждане по докладите

18:30 ч. Закриване на съботния ден

24.11. неделя – Пленарна зала

9:30 – 9:40 ч. Кратък обзор на съботния ден

9:40 – 10:00 ч. Черноморските фарове – фотоизложба на Владимир Спасов, София

10:10 – 10:20 ч. Подводни културни туристически маршрути в западната част на Черно море – доц. д-р Преслав Пеев, р-л Секция „Морска геология и археология“,  Институт по океанология – БАН. Презентация – Христо Иванов, Варна

 10:20 – 10:40 ч. Древният колобърски слънчев календар на българите – Спас Мавров, Казанлък

 10:40 – 11:00 ч. Празникът във Възрожденския Пловдив: Календар и промяна. “11 май – Втори Великден“ – д-р Ирена Янчева, Пловдив

11:00 – 11:20 ч. Място и роля на  търновската женска организация през Възраждането – Гинка Георгиева, докторант ВТУ

11:20 – 11:40 ч. Свещената Рила планина. Малка книга за Кабул – Страхил Гювийски, експерт в Нац. парк Рила

11:40-12:00 ч. „Непознатите братя Шкорпил“ – проект с новаторски характер –  Наталия Енева, уредник в МК „Аладжа манастир“ – Варна и инж. Петър Атанасов, IT-специалист в РИМ-Варна.

 12:00-12:20 ч. 95 години Археологическо сдружение „Българска старина“ – Павлинка Дякова, Шумен

12:20-12:40 ч. Димитър Маринов – основател на Етнографския музей при БАН –

д-р Росен Гацин, преподавател в СУ

12:40 – 13:00 ч. Съвременни демографски проблеми в България и далновидността

на нашите изследователи – проф. д.ик.н. Пенка Найденова, доц. д-р Геновева Михова (Център за демографски изследвания и обучение)

13:00 – 13:30 ч. Почивка

13:30-13:50 ч. 90 години от издаването на „История на въстанието в Батак 1876 г.“ от Йордан Венедиков, ценен исторически извор – Ивалина Денева, Варна

13:50-14:10 ч. Българският АЗ на художника Христо Танев – Екатерина Пейчева, Варна

14:10 – 14:30 ч. Обредните хлябове и техните символи – Милена Драгнева, Исторически музей – Провадия

14:30 – 14:50 ч. Символът на свастиката в българската везбена традиция – въпроси и отговори – Славян Стоянов, Варна

14:50 – 15:10 ч. Народните вярвания за змея/змията в българската народна поезия като персонификация на екзистенциалните страхове – Свилен Лапаков, Варна

15:10 – 15:30 ч. Фондация „БЪЛГАРИН“ в подкрепа на фолклорното наследство – Станимир Георгиев (изп. директор на фондацията), Варна

15:30 – 15:50 ч. Проектът „Исторически парк“ – постижения и перспективи – Ивелин Михайлов (изп. директор на дружеството), с. Неофит Рилски

15:50 – 16:30 ч. Обсъждане по докладите   16:30 ч. Закриване на конференцията