Съобщение за юбилейната XXV национална конференция

Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА

гр. Варна, ул. „Д-р Железкова” № 23, ап. 34

e-mail: sdrujenieduhikultura@abv.bg, тел. 0878 706 498


Скъпи наши съмишленици, приятели на националната конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“, основана във Варна  през 1996 г. от издателя Димитър Боянов и археолога Иван Иванов. Този уникален за времето си форум събираше през годините вдъхновени изследователи на българската история, на духовния път на българите през вековете и стана свободна трибуна за преодоляването на идеологическите бариери,  на многобройните фалшификации за нашето минало. Докладваните нови проучвания разшириха представите ни за началото на българската държавност много преди създаването на Аспарухова България, за древната Варненска цивилизация и приноса на българите в развитието на Европейската цивилизация, за богатото наследство на народното творчество. Издадените през годините сборници с доклади от конференцията имат важен принос в българската историография, те попълват множество бели петна в нея.

Нашето Сдружение продължава традицията в организирането на форума. Наложи се през ноември миналата година да отложим юбилейната XXV конференция, поради усложнената епидемична обстановка. Насрочихме нейното провеждане на 12-13 юни тази година и подготовката вече започна. Както обикновено, имаме няколко акцента в програмата, свързани с кръгли годишнини на важни събития и личности, с представянето на новоизлезли книги. Автори и изследователи посрещат с радост поканата за участие в нашия форум, така че ни очакват интересни теми и участници – ще ви информираме за тях в процеса на подготовката. В началото на юни ще представим окончателната програма.

Очакваме ви да споделите с нас това вълнуващо духовно събитие – юбилейната XXV национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“.

Даниела Василева, председател на Сдружението

Варна, 20 април 2021 г.

Обзор на XXIV-та национална конференция

Успешно приключи XXIV-та национална конференция

 „България в световната история и цивилизации – дух и култура“

ОБЗОР

            Приключи поредната конференция, организирана от Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“, която и тази година се превърна във вълнуващ празник на новите знания за пътя на българите през вековете, за непознатото древно начало на този път, за възходите и тежките моменти в съдбата на българите и силата на техния дух. Това се случи благодарение на вдъхновените автори, които се отзоваха на нашата покана за участие в програмата на форума и представиха своите проучвания.

Освен с варненските изследователи, имахме удоволствието да се срещнем с дузина гости от София, В. Търново, Пловдив, Силистра, Казанлък, Сапарева баня. Някои от тези автори са добре познати и очаквани от нашата аудитория, други идват за първи път, но добре се вписаха в духа на конференцията и докладите им бяха посрещнати с интерес.

            Начало беше дадено с представянето на книгата „Къщите още говорят“ на Мариана Мелнишка и Александър Геров, издание на Нов български университет. Срещата с авторите се проведе на 22 ноември в пълната зала на Артсалона в Радио Варна, с водещ Християн Облаков – известен познавач на архитектурното наследство на Варна. Те разказаха как са тръгнали към осъществяването на първата си книга „Къщите говорят“ и в отговор на големия читателски интерес правят втора част на изследването си. В двете издания авторите описват над 600 знакови къщи в множество градове на България, запазват паметта за тях в десетки фотографии. Те не само откриват и снимат старите български къщи от 19-ти век, но и описват съдбите на хората, свързани с тях – така къщите проговарят.

kashtite

            На 23 ноември в Пленарна зала на Община Варна беше открита конференцията с патриотични български песни в изпълнение на хор „Морски звуци“ под диригентството на Росица Щерева, които за поредна година дават емоционален заряд на ранобудната ни аудитория. Приветствие към участниците във форума отправи Коста Базитов – зам. кмет на Община Варна, поздрави организаторите за интересната програма, като подчерта значението на това събитие в културния живот на града и обеща съдействието на общината за осъществяването му в бъдеще.

В първия доклад от програмата Даниела Василева направи обзор за приноса на варненската конференция в българската историография. Бяха посочени проучванията на авторите, които още от първите години задават новаторския характер на форума – преодоляване на идеологическите забрани и фалшификации, търсене на истината за българския род и държавност, за духовния път на българите през вековете, за значението на древната българска цивилизация в развитието на Европа. Акцент в програмата тази година беше Варненският Некропол и проектът на едноименното сдружение за превръщането му в архитектурен обект с туристическо предназначение. По този проект студенти от магистърската програма „Опазване на културното наследство“ към ВСУ докладваха концепции за социализация на „Варненския Некропол I“. Във фоайето на залата бяха подредени табла с визуално представяне на техните идеи. Археологът д-р Владимир Славчев от РИМ – Варна говори за открития преди няколко години археологически обект „Варненски Некропол 3“ в централната част на града и резултатите от проучванията, които се правят на този терен.

             На нашата покана за отбелязване на 140 години от създаването на Военноморските сили се отзова контраадмирал Кирил Михайлов, главнокомандващ на ВМС, като доклад по темата изнесе кап. I ранг Камен КУКУРОВ, началник на щаба на Военноморските сили.

vms

 

rajchevski

     На същата годишнина е посветено проучването на д-р Алека Стрезова от БАН, която  представи началото на българската дипломатическата дейност у нас в годините след Освобождението. Нейната книга  „Българската дипломация. Институции и представители. 1879-1918“ привлича вниманието на широка читателска аудитория.

Другият акцент, свързан с годишнина от събитието, беше представянето на новата книга на Стоян Райчевски „Долу Ньой“ по повод 100 години от подписването на този трагичен за съдбата на милиони българи договор. Тук се състоя предпремиерната  среща на книгата с читателите, нейното официално представяне е на 27 ноември в големия салон на БАН.

Следобедното заседание предложи разнообразни теми в широк хронологичен обхват. Светлозар Попов продължи праисторическата тема за ранната история на българския род, започната от проф. Борис Атанасов.  Андрей Киряков и Петко Атанасов си поставиха за цел да изяснят спорни въпроси по отношение на тракийското духовно наследство. Два доклада бяха посветени на бойните оръжия в древни времена.

 

Кулминация на вечерта беше показването на документалния филм „Тутраканската епопея“ – IV част от поредицата „Помни войната 1915 – 1918 г.“ на Военния телевизионен канал. За работата си по филма разказаха Мария Цветкова – журналист и режисьор на филма и историкът Радослав Симеонов, сценарист.

cvetkova-simeonov

Филмът развълнува варненската аудитория с добре пресъздадения драматизъм и трагизъм на събитията, с героизма на българските воини. След прожекцията авторите бяха наобиколени от множество хора, които искаха да споделят удовлетворението си от филма и спомени за съдбата на техни близки и роднини.

На 24.11. първите доклади бяха посветени на морето. Инж. Владимир Спасов от София – любител фотограф, представи своята уникална фотоизложба „Черноморските фарове, която очарова аудиторията с красота и мистичност.  Докладът на доц. д-р Преслав Пеев ни запозна с подводните културни туристически маршрути в западната част на Черно море.

Добре познатият изследовател на колобърската традиция Спас Мавров представи изследването си за древния колобърски слънчев календар. На възрожденска краеведска тема бяха проучванията на д-р Ирена Янчева от Пловдив и Гинка Георгиева – докторант от Великотърновския университет.

Страхил Гювийски от Национален парк Рила представи накратко подготвяната за печат първа книга от поредицата „Свещената Рила планина“ – „Малка книга за Кабул“. Два доклада бяха посветени на две личности с огромен принос за началото и развитието на археологическата наука в България – братята Херменгилд и Карел Шкорпил. „Непознатите братя Шкорпил“ – проект с новаторски характер представиха авторите Наталия Енева и инж. Петър Атанасов от РИМ – Варна.

eneva

За създаденото преди 95 години по предложение на Карел Шкорпил археологическо сдружение „Жива старина“ говори в доклада си Павлинка Дякова от Шумен. Наред с разкриването и научната публикация на археологическите паметници, една от най-големите заслуги на Сдружението е организирането на народни събори, които показват на обществеността историческите паметници, популяризират за първи път с тържества следите от миналото в първите български столици Плиска и Преслав, както и в Мадара – култовия център на предхристиянска България.

На големия български етнолог и основател на Етнографския музей към БАН – Димитър Маринов – беше посветен докладът на д-р по етнология Росен Гацин, едно от лицата на нашата конференция.

По актуални проблеми на демографията говори проф. д-р Пенка Найденова от БАН.

Вълнуващо представяне на книгата „История на въстанието в Батак“ от Йордан Венедиков направи Ивалина Денева, по повод 90 години от издаването ѝ – тази година книгата е преиздадена. Ретроспекция на българските символи в творчеството на художника Христо Танев и приноса на други значими автори, участвали в конференцията направи Екатерина Пейчева – един от учредителите на нашето сдружение и участник още в първите конференции.

С голям интерес бяха посрещнати етноложките теми. Милена Драгнева от Историческия музей в Провадия ни запозна с традицията в обредните хлябове и техните символи, които показа в своята презентация. Популярният изследовател на българските шевици и съорганизатор на нашата конференция Славян Стоянов представи доклада „Символът на свастиката в българската везбена традиция“, богато илюстриран със снимки на различни елементи от българската носия в различни райони на страната. Психологически прочит на етноложката тема „Народните вярвания за змея/змията в българската народна поезия“ направи Свилен Лапаков.

gacin

 

slavyan

   Конференцията приключи с участието на двама всеотдайни мъже, посветили голяма част от времето си на опазване на културно-историческото ни наследство. Станимир Георгиев е основател на Фондация „Българин“, която организира различни благотворителни събития и със събраните средства финансира купуването на народни инструменти, облекла за ученици от паралелки с фолклорен профил. Той представи осъществените проекти и разказа за предстоящите цели, към които е насочена дейността им.

stanimir

 

 

    ivelinm

На миналогодишната конференция Ивелин Михайлов, създател и ръководител на изграждането на туристическия комплекс „Исторически парк“ край с. Неофит Рилски сподели предисторията и перспективите, които предвижда този проект. Този път той показа голяма част от постигнатото, което позволи паркът да бъде тържествено открит през лятото и вече приема хиляди туристи от цял свят. Всичко построено дотук е максимално автентично и потапя посетителите в невероятната атмосфера на древни времена. Работата по изграждането на този уникален обект продължава, като през следващата година ще ни предостави нови възможности за докосване до българското историческо наследство, за приятна разходка и почивка в условията, които предлага.

И тази година конференцията ни представи разнообразни теми от българската история, нови проучвания, нов поглед към важни събития и личности – изследвания с принос в българската историография. Наред с научната част на форума, общуването между съмишленици превръща дните на провеждането му в истински празник на българската духовност и култура.

Даниела Василева,

председател на Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“