Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“

проведе

XXII-та национална конференция „България в световната история и цивилизации –

дух и култура“, 25-26 ноември 2017 г.

Обзор

       И през тази година продължихме добрата традиция в навечерието на конференцията да правим представяне на новоизлезли книги на автори, които участват с доклади в програмата на форума. На 24 ноември в Концертната зала на Радио Варна имахме вълнуваща среща с доц. д-р Веселина Вачкова и нейната „Богомилска алтернатива“ и Христо Буковски с книгите му „Отключените пътища на богомилите“ и „Разчетени послания“. Двамата автори са сред най-задълбочените изследователи на българското богомилско учение и неговия принос в духовния живот на средновековна Европа. Голям интерес предизвикаха и докладите им в неделния ден на конференцията.

      Тази година конференцията посрещна своите участници и гости с графична изложба „Български владетели“ на художника Роберто Андреев от Русе, подредена във фоайето на Пленарна зала в общината. Хор „Морски звуци“ за пореден път откри форума с няколко чудесни изпълнения на любими български песни и изправи публиката на крака. В своето приветствие Антония Йовчева, директор на дирекция „Култура и духовно развитие“ в общината, подчерта важното място, което дългогодишната варненска конференция  има в културния живот на града и изрази задоволство от значимостта, разнообразието и актуалността на темите в тазгодишната програма.

       Докладът на Даниела Василева, председател на сдружение „България – дух и култура“, проследи приемствеността при разглеждането на основополагащите теми от историческия и духовния път на българите през вековете при подготовката на конференцията, преодоляването на идеологическите забрани и фалшификации в българската историография, приноса на проучванията на авторите – участници във форума. Тя очерта и актуалните аспекти при подготовката на конференцията, свързани с привличане на повече млади изследователи, включване на  повече етноложки теми, обсъждане на горещите проблеми по опазване на културно-историческото наследство.

      Праисторическите теми отново привлякоха вниманието на аудиторията с интересни данни за важното място, което древните цивилизации по българските земи имат в историята на европейската цивилизация. В този контекст бяха докладите на инж. д-р Йордан Бояджиев, проф. д-р Христо Смоленов, Светлозар Попов – автори, които от години разработват темата. Голям интерес предизвика докладът на историка Петко Добрев от Силистра – той представи основните тези в книгата си „История на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход“. Според него в българската историография неоправдано се пренебрегват българските исторически извори, а изводите за нашето минало се правят предимно въз основа на  чужди автори, които често са тенденциозни и манипулативни.

       Със значими събития от 120-годишната история на Военноморската база във Варна ни запозна о.з. капитан-лейтенант Пламен Петров, с което отбелязахме достойната годишнина. Историкът Андрей Киряков от Пловдив добре аргументира своята хипотеза и нов поглед по темата „Олтарни плочи с нотопис от Родопите“.

       Тази година подготвихме много добър етноложки блок в целия съботен следобед. Чухме утвърдени автори като д-р Росен Гацин, д-р Юлия Боева,
д-р Ирена Янчева и успоредно с тях антропологичното проучване „Образът знак на Аспарухово“ на изследователски екип ученици от Хуманитарната гимназия във Варна, както и компютърен проект  на двете осмокласнички от Разград „Символика на капанските шевици“.

       Славян Стоянов представи мултимедийна ретроспекция на първия национален „Фестивал на шевицата – Белослав 2017“, който заедно с Росен Гацин и Дима Тодорова организираха и превърнаха в голям празник на творческия български дух. Накрая известният български етнолог Стоян Райчевски представи изследването си в книгата „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“. Етнологията през последните години навлиза много надълбоко в проучване на древните познания, които се съхраняват в традициите и символиката на народното творчество и памет.

       Програмата в неделния ден предложи много силни доклади с нови проучвания за нашето минало. „Медицинските и духовни знания в хилядолетната история на българите“, „Етнонимът БЪЛГАРИ“, „Император Константин и траките“, „Защо императори траки налагат християнството в Рим“, „Съдбата на Одесоската църква и скитските монаси“, „Храмът на Тангра“ приковаха вниманието на аудиторията с широката картина на събитията от ранната българска история и духовност. Имахме удоволствието да чуем тези доклади, представени от утвърдени автори, повечето от които не за първи път участват в нашата конференция.

       Темата за съдбата на българските общности извън днешните граници на държавата ни винаги присъства на нашия форум, по нея говори журналистът Цветан Томчев от София. Той с тревога съобщи за неприятни събития около събора на българите при гроба на Кубрат в Малая Перещепина, Украйна, които водят отново до разделение вместо единение. С интерес очакваме книгата-пътеводител на Костадин Костадинов за българските културно-исторически паметници в съседните балкански държави, която той представи накратко.

       Екатерина Пейчева в своя доклад „Храмът на Богинята майка Понтика в Балчик“ проследи какво се случва с опазването на този археологически паметник след откриването му преди няколко години. Емоционалният разказ на изкуствоведа Румяна Иванова и богатият снимков материал припомниха на аудиторията богатото наследство на големия скулптор Кирил Шиваров, по повод 130-годишнината от неговото рождение. Варненската тема продължи с изследването на Християн Облаков за архитект Стефан Венедикт Попов, представено в новата му книга „Адвокатът и Архитектът“ от поредицата книги за талантливите архитекти, създали облика на Варна  от края на XIX и началото на XX век.

       Успешно приключи 22-та национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“. Във всички участници в събитието остана удоволствието от срещата с изследователския дух и резултатите от новите проучвания за българската история, радостта от общуването със съмишленици по родолюбие. Ние като организатори сме удовлетворени от големия интерес на авторите към нашия форум и желанието им да участват в него, от високото научно ниво на представените доклади и презентации. Стремежът ни е те да стигнат до широката аудитория на интернет пространството, като ги публикуваме в сайта на конференцията, във ФБ страницата на сдружението, търсим финансиране и за издаването на сборник с докладите.