СВЕТИЛИЩЕТО В КЪСНОХАЛКОЛИТНИЯ НЕКРОПОЛ ВАРНА I
Светлозар Попов, гр. Варна
Тази година къснохалколитният некропол Варна I навършва светъл 50-годишен юбилей от неговото откриване през 1972 г. Откритието е удивително, защото намереното в некропола позволява да реконструираме живота на праисторическия човек отпреди шест и половина хиляди години. А изненадите бяха толкова многобройни, че дори и учените трудно ги приемаха за нещо реално. Некрополът разкрива, че обществото живяло край праисторическия Варненски залив по време на каменно-медната епоха е било социално диференцирано, с висока трудова и социална организация, начело с вожд. Че тук е зарито първото обработено злато на земята, дело на човека, чакало цели 6500 години, за да бъде то открито повторно и да заживее нов живот в музейните зали.
Много са загадките, пред които ни изправя некрополът и за тези 50 г. изследователите направиха много, за да разкрият значителна част от тях. Досега са проучени 308 гроба, като през изминалата 2021 г. бяха разкрити нови 14 гроба. Най-задълбоченото датиране на некропола върху 80 проби от кости, направено в Оксфорд, установи съществуването му в периода 4550 – 4320 г. пр. Хр. и повдигна нови парещи въпроси пред праисториците.
В некропола бяха установени и проучени два типа погребения – реални, с костите на погребаните и символични – без никаква следа от кости, но много често едни от най-богатите. Те не са някакво изключение, техният брой е 47 и подсказват, че са резултат на неизвестна закономерност. Самите символични погребения са разделени на три групи гробове, както следва. Първата група включва богати мъжки гробове, втората група – женски гробове с глинени маски, а третата – кенотафи – символични гробове, които по съдържанието си не се различават от обикновените погребения. Типична особеност, наблюдавана единствено при символични гробове, но не при всичките, а само при по-богатите и която не се открива при нито едно обикновено погребение с останките от скелет е наличието на тъмна материя по дъното на гробната яма. За жалост тази материя не е изследвана и постфактум Хенриета Тодорова прие, че тя се е получила от разлагането на зле изпечен глинен идол, погребан в гроба.
Като изхожда от богатата си практика, именитата ни праархеоложка допуска в тези богати гробове без скелети и кости да са били полагани идолите на богове. Нещо повече, тя обръща внимание, че в непосредствена близост до двата най-богати символични гроба № 4 и № 1 с мъжки инвентар се оказват гробове № 2 и № 3 – два от гробовете с глинени маски и с диадеми, които пък се оказват женски. Така тя стига до предположението, че в тези два по два близки гроба са били положени идолите на две съпружески двойки богове. Едната двойка са гробове № 4 и № 2, а другата – гробове № 1 и № 3. Като изхожда от обстоятелството, че е налице и трети гроб с маска и също определен за женски (гроб № 15), изследователката изказва предположението, че и този гроб също е съставял двойка с друг символичен мъжки гроб, какъвто наблизо е гроб № 5. Така тя определя три божествени двойки, чиито идоли са погребани в некропола – това са гробове № 1 и № 2, № 4 и № 3, № 5 и № 15.
Приемайки идеята на Х. Тодорова за двойките божества, полагани като идоли в близки един до друг гробове, установяваме, че по подобен начин стои положението и с гробове № 270 и № 273, а може би и с гробове № 271 и № 272. Трите от тях са символични гробове, а четвъртият – гроб № 270 е разрушен, но липсата на кости подсказва, че и той може би е символичен, подобно на гроб № 1. Всички те съдържат златни артефакти и са разположени наблизо един до друг. Освен това вниманието привличат някои от техните артефакти. Така например гробове № 270 и № 271 съдържат златни антропоморфни амулети, срещани изключително при женски погребения, откъдето можем да съдим, че това са женски гробове. Тогава гробове № 271 и № 273 следва да бъдат мъжки, въпреки че по техните златни артефакти това е трудно да се каже. При всичките си съмнения обаче не е за пренебрегване обстоятелството, че и четирите тези гроба се намират все в близост до двойките символични гробове, за които пише Х. Тодорова.
И така, оказва се, че в южния край на Некропол Варна I се намират три, а може би четири или пет двойки символични гробове на халколитни божества, почитани от населението, обитавало района на днешна Варна. Вгледаме ли се малко по-внимателно ще установим, че в непосредствена близост до тези гробове има и други символични, но освен тях пак тук са „царският” гроб № 43 и „семейният” гроб № 36 – два от четирите най-богати на златни и на незлатни артефакти гробове в некропола. Последното обстоятелство привлича още по-силно вниманието ни специално към този участък и поради това е добре да го изследваме целия и извън коментираните дотук гробове.
Като цяло в участъка попадат общо 27 гроба и това са гробове с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 36, 37, 40, 43, 45, 268, 269, 270, 271, 272 и 273. Ако се вгледаме в месторазположението на тези гробове, установяваме че те формират един почти квадратен земен участък. Това е важно за нас, защото разполагайки с тази маркировка, можем спокойно да изключим от изследването си всички останали гробове. Същевременно, като знаем склонността на халколитния балканец към ред и хармония в живота, преклонението му пред природните закони, пред числата и пред географския север, както и уменията му в сферите на земемерството и астрономията, лесно можем да си обясним почти идеалната ориентация на този квадратен земен участък по основните географски посоки.
Сега нека разгледаме, за какви по вид гробове става дума. Казахме, че петте двойки са символични гробове, затова нека започнем със символичните. Като цяло в некропола има общо 47 символични гроба. Една част от тях са кенотафи – гробове без кости и с вътрегробен инвентар като на нормалните погребения. По-голям интерес представляват останалите символични погребения, които спадат към най-богатите гробове. В интересуващия ни участък символични са гробовете с номера 2, 3, 4, 5, 15, 36, 40, 269, 271, 272 и 273. Същевременно символични гробове има и сред групата разрушени гробове, каквито са гроб № 1 и № 270. Те също са със златни артефакти и с тях общият брой на символичните гробове става 13. От тези 13 символични гроба само един е без златни артефакти (гроб № 269). Впечатлява съдържанието на общото количество злато в тези 12 символични гроба, тъй като възлиза на 3593,6 грама. Или от цялото количество на злато в некропола 5763 гр., златото само в тези 12 символични гроба представлява повече от 62% от всичкото злато.
Освен тези два има и още три разрушени гроба, за които не знаем били ли са и те символични, или са обикновени. Налице е и трета група гробове и тя е от реални погребения. Прави впечатление, че всичките, на брой 11, са с трупополагане в изпънато по гръб състояние. Или казано по друг начин, в изследвания квадрат от некропола няма нито едно погребение тип хокер, което намираме за показателно.
Ако обобщим, в изследвания квадрант са открити общо 27 гроба, от които символичните са общо 13 и от тях 2 са разрушени. Общо разрушените са 5 гроба, заедно с двата символични, а погребенията с трупополагане в изпънато по гръб положение са 11, като не се открива нито един хокер. Или всичките 27 гроба от квадранта съставляват около 8,8% от изследваните до 1991 г. общо 308 гроба в некропола. Златни артефакти са открити в общо 14 гроба и общото му количество възлиза на 5138,9 гр., които съставляват 89,1% от златото в целия некропол.
Казаното илюстрира следната за участъка картина. В него се намират гробовете на пет двойки халколитни божества, както следва – гробове с номера 1 и 2, 4 и 3, 5 и 15, 270 и 273, 271 и 272, което означава общо 10 божества – по 5 мъжки и 5 женски.
Освен тях тук попада и единственият „царски” гроб със скелет – гроб № 43 – категорично свидетелство, че обществото, обитавало района на Варна и ползвало некропола Варна I, е достигнало до владетелската институция, преди това да се случи където и да е на друго място в света в средата на V хил. пр. Хр.
Не по-малко внимание заслужава и гроб № 36 – гробът с най-разнообразните златни артефакти в целия некропол. По наше мнение този символичен гроб с инвентар за мъжко, женско и детско или детски погребения е принадлежал на последното царско семейство в района, преди организираното му напускане. За това свидетелстват освен богатството му и разнообразните артефакти, още отсъствието на тъмна материя от боядисан с пирулозитна боя глинен идол, което означава, че гробът независимо от изключителното си богатство не е бил предназначен за божество. Но за същото свидетелства и подчертано малката му дълбочина, която достига до 90 см, каквато не се среща при нито един друг от богатите гробове.
Вече посочихме, че всички гробове с реални погребения са от един тип – скелетите са положени по гръб в изпънато положение. Известно е, че този тип погребения са типични за хората, носители на културата Хаманджия и не се срещат при местното балканско население, погребвано в свито състояние – тип хокер. Също така е известно, че халколитните варненци представляват етнически и в културно отношение смесено население – продукт от смесване на културите Сава и Хаманджия. Първоначално позата по гръб и в изпънато положение се е ползвала почти по равно за мъжете и жените, но в по-късните етапи на Културата Варна тя става предимно мъжка. Поради това можем да приемем, че гробовете с реални погребения в този участък принадлежат на мъже. А знаем, че в едно патриархално общество, каквото със сигурност е било това от Варненския залив, мъжкото начало е привилегировано и много често е било свързано с воинската повинност и охранителната дейност. Ето защо смятаме, че реалните погребения в участъка са на мъже воини, изпълнявали символичната функция на охрана на участъка. Вероятно това предопределя липсата на хокерни погребения в некропола.
Обобщавайки всичко казано дотук следва да приемем, че разглежданият тук участък на некропола има особен статут. Той е разположен в южния му край, има квадратна форма и е ориентиран по основните географски посоки на света. В него се срещат два типа погребения – символични и реални – по гръб, в изпънато положение. Тук са най-богатите на златни артефакти погребения и количеството злато му доближава 90% от всичкото злато в некропола. Тук са уникалните гробове № 43 и № 36 на първия известен в света „цар” и на царското семейство на последния местен „цар”. Но най- представителни са десетте погребения на богове, групирани по семейни двойки. Точно тази последна констатация, допълнена от всичко казано по-горе, придава на този сакрален участък характера на нещо уникално. Той става символ на богатия трудов живот на халколитния балканец с неговите изумителни познания за света и символ на вярата му в небесните богове. Според мен няма друг по-величествен паметник на човека, живял на земята, която ние обитаваме днес. Това безспорно е най-представителната част на некропола. Убеден съм, че ако не друго, то точно този свещен и ограничен по площта си участък следва да бъде реконструиран за социализацията на златния Некропол Варна I. Нека да го върнем към нов живот! За памет на хората, създали първата в света цивилизация! За пример на поколенията! За гордост на българската земя!