Историческата конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура” е основана през 1996 г. от Димитър Боянов, издател на в-к „Народен будител”. В неговото едноименно издателство се раждат десетки книги, в които гори пламъкът на родолюбието, дълбокото знание, силата на словото. През последните пет години конференцията се организира от няколко негови съмишленици и помощници, с подкрепата на община Варна. Този форум от самото начало дава трибуна на будни и неординaрно мислещи изследователи на нашата история, съдържа голям креативен заряд и се превърна в модел за организиране на подобни форуми и в други градове. Конференцията е едно от лицата на културата на Варна и има своята вярна аудитория, която се обогатява през годините.
Българската летопис, книжнина и родова памет многократно и планомерно са унищожавани и заличавани. Но винаги се е достигала една критична точка, когато българският дух на прага на унищожението се е събуждал и мощно се е надигал да защити своя живот и своята бъднина. Така се случи и преди 15 години, в най-бездуховното време в България. С гордост можем да кажем, че оттук, от Варна, започна процесът на българското възраждане. През 1994 г. един пламенен родолюбец, инж. Димитър Боянов, започна издаването на „Народен Будител” –единствен по рода си вестник в България, който поместваше исторически статии, поезия, публицистика, обърнати към древната ни и славна история, към корените на българския род и държавност. Това беше едно Паисиевско начинание, което ни показа, че само с хляб не се живее, че не по-малко важни за оцеляването ни като народ са историческите и духовни измерения на битието ни. Само две години по-късно се роди и друга идея – провеждането на Международна научно-историческа конференция под наслов „България в световната история и цивилизации – дух и култура”.
Осъществена за пръв път през 1996 г. по инициатива на Община Варна, издателство „Народен будител” и Исторически музей – Варна, тя стана традиционна и имаше за цел да даде трибуна на български изследователи и историци, търсещи истината за Българската държава и нейния път през вековете, за културата и националните ни корени, за приноса на българите в световната съкровищница на Духа, сваляйки множеството идеологически табута. Тази истина, която да ни припомни кои сме, откъде идваме, къде сме минали и какво сме правили. Историята за България и българите, нашите предци, написана не от враговете ни, както най-вече я търси и приема официалната историография. Определено можем да кажем, че вестник „Народен будител” и конференцията „България в световната история и цивилизации – дух и култура” дадоха импулса и възможността за написването на истинската история на България – както за териториалните, така и за духовните й измерения. От тук тръгнаха изявите на мнозина автори, чиито книги имат сериозен принос в българската историография – Светлозар Попов от Варна, Светлозар Рулински от Русе, Борислав Иванов от Бургас, Георги Кръстев от Монтана и много други.
През годините участници в конференцията бяха историци, археолози, писатели, изследователи и ентусиасти не само от България. На тази трибуна са говорили хора от Бесарабия, Волжка България, Франция, Канада, САЩ, Англия, Португалия, Чувашия, отвсякъде, където живеят българи. Това са хора с дръзновен дух, милеещи за род и Отечество, родолюбци, които с усилията си градят Храма на Българския Дух – като историците Иван Иванов, проф. д-р Марин Димитров, проф. д-р Анчо Калоянов, доц. д-р Татяна Яруллина, доц. Пламен Цветков, доц. Добринка Райнова, доц. д-р Павел Стефанов, проф. Петко Димитров, писателите Йордан Вълчев и Кръстю Мутафчиев, геологът Стефан Серафимов, проф. д-р Тотю Тотев, поетът на Родопа Никола Гигов, юристът Здравко Даскалов, Тинко Евтимов от Канада, проф. Юхма от Чувашия, Димитър Табаков от Португалия, журналистите Николай Кафтанджиев, Цветан Томчев, Максим Караджов, създателят на Школа „Багатур” д-р Райчо Гънчев, председателят на Клуб „Приятели на Рьорих” Тодор Ялъмов, инж. Йордан Бояджиев от ТУ, проф. Димитър Папазов от СУ, д-р Хр. Смоленов, историците Веселина Антонова и Иво Жейнов от Русе, Росен Гацин от Белослав, студент в СУ и председател на Академично етноложко сдружение – София, инж. Таньо Танев и физикът д-р Ангел Манев от Стара Загора, Драган Иванов, директор на ОУ „Братство” в с. Звонци, Западните покрайнини, Дочка Къшева, председател на НМФС „Орфеево изворче”, д-р Илия Вълков от Бесарабия, д-р Стефан Гайд, Светлозар Попов, Светлозар Рулински, художници, астрономи, физици и много други родолюбци, които положиха началото на новото възраждане на България.
Завинаги с нас ще остане светлата памет на тези, които не са вече между нас – археологът Иван Иванов, «златния Иван», откривател и изследовател на варненския златен некропол, писателят Йордан Вълчев, д-р Марин Димитров, който пръв заговори за древната българска цивилизация по нашите земи, юристът Здравко Даскалов, Иван Митев, журналистът и писател Николай Кафтанджиев, изследовател на богомилството и биограф на Лечителя Петър Димков, писателят Кръстю Мутафчиев, Димитър Чиликов.
13-тата конференция през 2008 г. мина под знака на една светла годишнина. Културна Варна отбеляза 120 години от рождението на една от най-светлите личности в световната култура – художника Борис Георгиев ди Варна. Така подписваше той световно известните си картини и портрети и разнасяше името на Варна по целия свят, който обикаляше неуморно. Борис Георгиев ди Варна е един от най-светлите таланти на България. Ние помним завета на Орфей: „Светът може да се завладее с лира, а не с меч”. Затова отдадохме своята почит на един от най-великите българи, художник, поставян редом с великите ренесансови художници и поставихме акцент върху неговата личност и творчество, като разказахме за неговия живот и творчество и прожектирахме филм за него.
Достойнство на конференцията е широкият диапазон на темите, често дискусионният им характер, различните мнения и гледни точки на авторите, изследването на проблеми, които са негласно табу за официалната българска историография. Но именно това разнообразие и алтернативност на темите е истинското богатство, което твори новата история на България. И като търсим измеренията на миналото, то не е, за да покажем колко сме били велики, а за да осмислим и научим уроците на историята, да открием предназначението си, да трасираме пътя си към бъдещето, към осъществяването си като народ. Време е да открием дълбоките причини, довели някога славния, непобедим и многоброен български народ, носител на култура, звездно знание и държавност, до днешното му положение.
Една от целите, които си поставяме като организатори на тази конференция, е да дадем възможност на млади хора – ученици и студенти, да представят своите разработки и изследвания, да ги подкрепим в началото на житейския им и творчески път, та огънчето на родолюбието в сърцата им да не загасва. Участници в конференцията са Росен Гацин, най-младият краевед в България, който още като ученик в Хуманитарната гимназия във Варна проучи историята на читалище „Съзнание” в родния си град Белослав, издаде високо оценена документална книга на тази тема, създаде етнографска сбирка, основа на първия музей в града, създаде първия в България клуб на младия краевед и вече е студент по етнология; младежки колектив също от Хуманитарната гимназия „Константин Преславски”, който представи творчеството на големия български скулптор Кирил Шиваров, чиято градска скулптура придава очарование и европейски вид на София, Варна, с Проекта „Европеизирана Варна от началото на 20 в. – да съхраним красотата”, ученици от Английската гимназия във Варна представи проучване за двете български църкви в Одрин, а тази година с изложбата и книгата си „Архитектът – аристократ Дабко Дабков”, ще извади от забрава най-значителния варненски архитект студентът от Свободния университет „Черноризец Храбър”, Християн Облаков.
Изключително радващо е, че младите хора на България се събуждат, защото младежта на един народ е неговото бъдеще и когато тя е активна не само в политически, но и в духовен план, това показва, че духът на народа е жив и бъдещето му не е погубено. Особено това важи за българския дух, преживял толкова опити да бъде смазан, асимилиран и унищожен. И докато в миналото българите са преживяли не един опит за физическо унищожение, днес, когато енергиите са по-фини, но несравнимо по-унищожителни и под формата на психологическа война народът ни незримо е подложен на геноцид, единствената ни защита е да се обърнем към корените си, с обич да полеем цветето на родолюбието, за да разцъфти то в сърцата ни и да ни помогне не само да оцелеем, но и да бъдем достойни за славните си предци. Най-важното за живота и оцеляването на един народ е неговата културна матрица – традициите, обичаите, езикът, религиозната и философската концепции за света, родовата памет, историята, интонационно- вибрационната му среда, т.е. народната музика и танците.
Културната матрица – това е невидима колективна структура в рамките на културата на един народ, която служи като духовен източник и основа за възпитание на поколенията на този народ. Тя осигурява духовната основа и защита на приемствеността чрез традициите. Културната матрица служи като своеобразен щит, като защита на породилия я народ. Гръбнакът на нашата личност се определя от културната матрица и тя именно ни поддържа по най-различни начини. Ако човекът се изтръгне от неговия културен контекст и се пренесе в друг културен контекст, където той е лишен от културния щит, това може да има печални последствия.
В този ред на мисли е много важно да се възстанови, да се възкреси българската културна матрица, подложена на многобройни опити за унищожение. Това са насилственото покръстване с приемането на византийския религиозен и граждански закон, турското иго, комунистическия период с неговата идеология, опита за пренастройване чрез чалга, порно, наркотици и груба пошла американизация. А сега и европейската глобализация.
За България и българите опазването на културната матрица е особено важно. Характерна за българската културна матрица е народната музика с уникалните и никъде другаде несрещащи се неравноделни тактове. Неравноделните тактове – това са космически ритми, ритъмът на сърцето, което пулсира в такт 5/8, ритъмът на любовта 7/8 и други производни ритми. Там, където има народна музика с неравноделни тактове, значи там живеят българи, дори и да се наричат с други имена. По това ще ги познаем.
Неравноделните тактове са присъщата вибрационна среда на българите, тя им дава виталността, устойчивостта, дълголетието, мъдростта. Поставени в друга вибрационна среда, те не могат да издържат дълго, защото това е енергийно-вибрационен глад . И започват да създават български певчески и танцови състави, защото имат силен творчески дух. Унищожената по време на покръстването религиозна система на българите означава прекъсването на връзката им с Божествената мъдрост, със звездното знание, защото Тангра означава Небесен Разум. И тази прекъсната връзка вече близо 1200 години ни прави подвластни на чужди културни модели, на чужди политически, идеологически и религиозни системи.
В съвременните условия на налагане на единна и еднаква за целия свят култура, съвпадаща със западния и особено с американския културен модел, човекът се превръща в елемент, атомизиран индивид от социотехническата мегамашина, който безропотно трябва да следва наложените му правила, тотално контролиран от системата. В тези условия човек може да се запази като личност, единствено като съхранява традицията, т.е. социалните и културни константи на битието. Традицията е огънят, който носим в себе си, вечното завръщане към който е надеждата за оцеляването ни като човешки вид. В сравнение с идеята за линейния прогрес, идеята за вечното завръщане към корените е висша духовна ориентация на човека за завръщане към вечното. Затова нашата задача е да запалим в сърцата на българите духа, да запалим огъня на българското самосъзнание, да подклаждаме и да не позволяваме да загасва този пламък, да събудим спомена за достойнството и добродетелите на народа ни, да работим за духовното единение на българите по света. И наш дълг, или по-скоро наша благословена служба е да съдействаме с ума, сърцето и силите си за пребъдването на България – да дадем своя принос в Храма на Българския Дух, за благото на цялото човечество.
Накрая искам да благодаря на Община Варна, която любезно ни предоставя тази зала вече 15 години, на всички участници, които със своите изследвания и нерядко със смелостта да ги огласят правят възможен този форум, и особено на Даниела Василева – издателство „Данграфик”, както и на Йордан Дяков, управител на печатница „Етикет-принт”, които като членове на организационния комитет безкористно всяка година подготвят печатните материали за конференцията. Тук днес е и почетният председател на Конференцията, неин инициатор, дългогодишен организатор и водещ, пламенният родолюбец и смело мога да кажа, истински народен будител, инж. Димитър Боянов. Младостта на този човек е трагично белязана – още ненавършил 20 години, той се озовава в затвора със смъртна присъда, пометен от бурните ветрове на 1944 г. , отнели живота на мнозина от българския интелектуален елит. Той не говори за тези години, но стиховете, написани в затвора и издадени в стихосбирката му „Боянският майстор” през 2001 г., са покъртителни. Останал по чудо жив, след дълга одисея по лагери и затвори, той започва работа като бояджия в корабостроителния завод. На 39 г. възраст получава разрешение да следва и завършва висше образование като инженер химик. След 1989 г. кипящата му енергия на родолюбец и огненото му перо на публицист и поет се събуждат и той създава през 1994 г. Издателство „Народен будител” и започва да издава уникалния вестник със същото име. Подкрепена от родолюбиви българи от цял свят, беше осъществена и Историческата конференция с показателното име „България в световната история и цивилизации – дух и култура”, със съдействието на Община Варна и тогавашния директор на Археологическия Музей – Иван Иванов, откривателят на златния варненски некропол. Негов е и докладът, с който се открива първата конференция – „Варненският некропол и социалното развитие през 4-то хилядолетие пр. Хр.”. Този форум даде възможност разработките на сътрудниците на Археологическия музей да станат достояние на широката общественост.
Като общински съветник през тези години, г-н Боянов съдейства за признаването на забранения дотогава и забравен варненски творец, великия художник Борис Георгиев, който се подписваше Борис Георгиев ди Варна. Под неговото влияние Общинският съвет реши да наименува варненската художествена галерия на неговото име. Този акт се превърна в голям празник за Варна, защото по този случай дъщеря му Виржиния Джакомети подари на родния му град 12 картини на прочутия в цял свят художник.
Издателство „Народен будител” издаде редица книги на забравени и забранени историци, като книгите на основоположника на автохтонната теория за произхода на българския народ, д-р Ганчо Ценов – „Произходът на българите”, „Равносметката” на големия политолог Стефан Маринов, който му поверява архива си, „Небето помни” на Константин Каменов, „Звезда на съгласието”, посветена на инж. Никола Димков, автор на проекта със същото име за създаване на организация на народите, първообраз на ООН. За двуезичното издание на „Писмо на папа Йоан Павел II до артистите” през 2000г. , той е поздравен от самия папа, който му изпраща две юбилейни монети със своя лик. Бяха издадени и сборници с докладите от първите шест конференции. Но може би най-голямата заслуга на Димитър Боянов е, че той спомогна за създаването на кръг от родолюбци, хора – патриоти, които получиха възможност да споделят своите идеи. Той събра българи от целия свят на форума на настоящата конференция и ги свърза с чувствата на братско единение. За пръв път се даваше възможност българите от разпокъсана България да се срещнат, да споделят радости, и болки, и надежди.
9- тата Конференция през 2004 г. беше с наслов «Никога вече Ньойски договори». Според договора, подписан на днешния ден – 27.11.1919 г. – България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, а Беломорска Тракия, е дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. Военната мощ на страната е практически унищожена, а репарациите – 2,5 милиарда златни франка и хиляди глави добитък, са направо смазващи. Днес политиците ни се правят, че не са чували за този позорен, но величав договор. Позорен за победителите, които прекрояват картата на България и нехаят за трагедията на 500 000 българи, подложени на нечовешки страдания и нескончаем и до днес натиск за асимилация. И величав за българските воини, които не са загубили битка и са вдъхнали толкова голям страх на противниците си, та са предизвикали нестихващото им и до днес желание да ликвидират българския народ и да завладеят територията му. Поклон пред страданията и куража на братята ни българи от откъснатите земи на България.
Участниците в конференцията също така подкрепяха своите сънародници и в Западните покрайнини, и в Бесарабия, и в Македония. Те приемаха нееднократно единодушно резолюции в защита и на хората във Волжка България и Чувашия, борещи се за правото да се наричат българи. A на 3-та конференция през 1998 г. беше приет призив-меморандум за създаването на Световен Съюз на Българите, подписан от десетки организации и частни лица.
И ако „времето е в нас и ние сме във времето” по думите на Дякона Левски, то Българското Време избра да влее своя могъщ Дух в патоса на словото и делата на Димитър Боянов, за да сложи началото на нова България, да върне достойнството ни, да ни обърне към корените и истината за българския род, да ни припомни за братята ни българи извън България, та да не изгубим Пътя си през хилядолетията, който ни води към вечността.