Проект „Културно-историческо наследство на Варна“
по програмата „Варна – Европейска младежка столица 2017“
Работилница „Наследството на Варненската халколитна цивилизация“
Реферат на тема:
Праисторически солодобивен и
градски център Провадия – Солницата
Димитричка Иванова
III курс „Колеж по туризъм“ при Икономически университет – Варна
Комплексният археологически паметник Провадия – Солницата представлява праисторическа селищна могила. Върху нея много по-късно е натрупана голяма тракийска надгробна могила. Намира се в района на Провадия, Североизточна България. Продължаващите проучвания се ръководят от проф. Васил Николов от Историческия институт на БАН.
Селищната могила, която е имала културен пласт с дебелина около 6 м и диаметър 105 м лежи върху огромния пресечен конус на най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани. От намиращото се на дълбочина от 9 до 20 м „солно огледало” край селището са изтичали солени извори с максимална концентрация на сол. Добивът на тази стратегическа суровина започва по времето на късния неолит – през периода около 5400-5000 г.пр.Хр. Производството става чрез изваряване на разсол от изворите в тънкостенни керамични съдове, поставяни в масивни куполни пещи, които са изграждани в постройки вътре в селището. Това е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният засега солодобивен център на стария континент. Животът върху селищната могила продължава през средния халколит, т.е. през времето между 4600 и 4500 г. пр. Хр., а към края на този период край селището възниква голям производствен комплекс, който съществува и през късния халколит, т.е. между 4500 и 4200 г. пр. Хр. В него пещите са заменени от големи открити съоръжения – широки до 10 м ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове – дълбоки и дебелостенни паници с много голям обем. Изваряването на разсола ставало с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си съдове.
От досегашните проучвания могат да се посочат някои по-важни конкретни изводи.
За първи път в Европа са проучени останки от двуетажна постройка от късния неолит, която е служела както за обитаване, така и за производство на сол. Подът на първия етаж е направен от трамбована глина. Върху него, както и сред опожарените останки от втория етаж са разкрити цели или натрошени на място керамични съдове, както и огромно количество тънкостенни цели и фрагментирани съдове за производство на сол. Сред разкритите съоръжения в сградата интерес представлява масивно куполовидно съоръжение от глина. То е било предназначено за изваряване на разсол, но е изпълнявало и функциите на домашна пещ. До това съоръжение е проучено четиристранно зърнохранилище, върху дъното на което, сред плътен пласт от растителна пепел е разкрита уникална колективна находка от четири сърпа от еленов рог, със заздравени със смола кремъчни резци в тях. Досега от неолитните обекти в Стария свят такава колективна находка не е позната. На втория етаж на постройката са били изградени няколко съоръжения, между които масивно огнище, съоръжение за смилане на зърно, четири зърнохранилища и др.
Производството на сол в селищната могила Провадия-Солницата е продължило и по времето на средния и късния халколит. Добивът и търговията със сол по това време са причина за натрупването по пътя на търговската размяна на изключителното „богатство” на престижни предмети в намиращия се на 37 км източно от Солницата Варненски халколитен некропол (4500-4200 г. пр. Хр.).
Натрупаните от производителите на сол богатства е трябвало да бъдат защитавани – селището върху селищната могила е укрепено със силна фортификационна система, която включва отбранителна стена и дълбок ров пред нея. Отбранителната стена е представена с палисада от гъсто забити високи дъбови стволове, дебело замазани от двете страни с глина. В нея има поне два диаметрално разположени входа, фланкирани с по два големи каменни бастиона от огромни камъни. След едно силно земетресение, което е станало около 4550 г. пр. Хр. бастионите са разрушени, но зад останките им са изградени високи и дебели стени от по-дребни ломени камъни, които обаче също са разрушени при следващо силно земетресение. Изкопаният в стерилната глина кръгов ров с диаметър около 100 м е имал ширина над 2 м, а дълбочина му е била до 3,30 м. С площ около 7 дка Провадия-Солницата е най-голямото укрепено халколитно селище в дн. Североизточна България.
Провадия-Солницата се очертава като най-атрактивния праисторически паметник в Югоизточна Европа в последните години. Тук са едни от най-ярките доказателства, че край днешна Провадия се е зародила първата цивилизация. За това говори праисторическият солодобивен и градски център. Навремето солта е изпълнявала ролята на първите пари, а древният град край Провадия е бил „монетният двор“ на Европа. Солта е била изпичана в пещи и оформяна като кюлчета. По това време златото не е било богатство, а само белег на престиж, пише проф. Николов.
Връзката между хората от Солницата край Провадия
и хората от халколитния некропол край Варна
„Във Варненския некропол има не само злато, но и много медни предмети – разказва проф. Николов. – Те са изключително ценни за времето си, също са белег на престиж, както и украшенията, изработени от черупките на егейски миди. Т.е. всичко, което е положено в гробовете на Варненския некропол, е изключително скъпо за онази епоха. Срещу какво тази общност от хора край Варненското езеро е могла да съсредоточи в ръцете си такова огромно богатство? Хипотезата, която не за първи път споделям, но напоследък получи много сериозно потвърждение, е че това е ставало срещу солта от Провадия. Провадия се намира на 37 километра от некропола и по онова време принадлежи на същата тази общност от хора, които са оставили следи и във Варненския некропол.”
Всъщност солта, която се е добивала в средата на V хил. пр. Хр. е била в промишлени за онази епоха количества. Преди това водата от изключително солените местни извори е била наливана в големи съдове, с диаметър около половин метър. Те са били поставяни в пещи с висока температура, за да се изпари водата. Така са се получавали пити сол – удобна стока за търгуване, при това – много скъпа за времето. Около 4500 години преди Христа обаче способът на производство се сменя. Разсолът се налива в по-големи съдове – с височина до 80 сантиметра и диаметър до 60 сантиметра и се нареждат в големи ями, в които се поддържа огън. Ето какво разкриват резултатите от едно неотдавнашно изследване.
Така са получавани големи солени тела, които са използвани за размяна. Всъщност това са били тогавашните „пари”. Колкото до солта, без нея човешкият организъм не може да съществува, това се отнася и за животните. Затова именно срещу солта от Провадия е било възможно получаването на тези престижни предмети, намерени във Варненския некропол.
При проучването на една от огромните ями за производство на сол, само по време на разкопките са открити около 20 кубически метра фрагменти от огромните керамични съдове, в които солта се е втвърдявала. Става дума за нещо, което за първи път в света се открива.
Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. След последните разкопки се открояват все по-импозантни и грандиозни останки от града. Проучвани са вече три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на златото и нефта.
Солта е имала функцията на първите пари, докато златото и медта са били само белег на престиж. Затова производственият център, в който добивали солта, е бил монетният двор на Европа, разказва проф. Васил Николов. Чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигат далече на юг, а обратно се връща храна, стоки на престижа и злато, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския златен некропол.
Зад крепостните стени на древния град са живеели богати хора в 24 двуетажни къщи – около 350 души. Екип от специалисти проучва некропол на площ 400 кв. м. Там са открити до момента 18 гроба и погребална яма около 50 м диаметър – нещо невиждано в праисторията. Погребалната обредност се оказва много интересна и странна. В некропола са били погребвани хора с високо обществено положение, защото са носели игли с двойна спирала – символ на култа към богинята-майка. До покойници с висок социален статус се откриват и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. В друг труп на мъж е забита кост над таза, вероятно ритуал срещу вампирство, за да не се превърне след смъртта си в зъл дух. Открит е гробът на 30–годишна жена с две деца на 4-5 години, вероятно станали жертва на епидемия.
Условно нареченият от проф. Николов градски център е уникален обект. Радиовъглеродните датирания доказват 7500 години солодобив и 6700 години съществуването на град, който има три поколения каменни укрепени стени. Най-старата е най-запазена, защото иманяри са пробили около 19 м дълбока яма, за да търсят погребения и са поразрушили горните 2 стени. И трите вида ограждения са широки около 2,40 до 2,60 м с най-вероятна височина 3 м. От двете страни на огражденията древните хора са слагали по-едрите и по-изгладени камъни, а в средата са поставяли по-малките, но поне с 10 – 15 см големина. Всичко това е било споявано с глина, като най-едрите камъни са слагани на входа на праисторическата крепост. Порталът е около 2,40 м широк, личи си, че е бил здраво укрепен като цитадела. Укрепленията по стените са с диаметър до 1 метра, характерни за най-новата стена. Третата стена е най-масивна и с диаметър около 110 м обхваща практически цялото селище.
Според археолозите земетресения са разрушили част от ценната находка. Заради земетресения във Вранча и Шабла най-старата и най-отдолу стояща стена е разрушена преди около 4500 г. и затова над нея има построени още две стени, които са вдигнати с материал от рухналия зид.
Някои съвременни изследователи считат, че селището е направено като древна банка-трезор. Без съмнение солта е била богатство, абсолютно необходимо за живота. За това се е налагало на древните да пазят както добитото, така и източника на богатството – самата мина.
Находките от праисторическия солодобивен център Провадия-Солницата са изложени в Националния археологически музей в София и Историческия музей – Провадия.