Проект „Културно-историческо наследство на Варна“
по програмата „Варна – Европейска младежка столица 2017“
Работилница „Архитектурното наследство на Варна“
РЕФЕРАТ
на Ива Георгиева, II курс
в Колежа по туризъм при Икономическия университет – Варна
на тема
Архитектурни паметници във Варна от края на XIX век
Варна, 2017 г.
Архитектурни паметници във Варна от края на XIX век
Катедрален храм-паметник „Успение на Пресвета Богородица“
Разположена в самия център на гр. Варна, днес катедралата „Св. Успение Богородично“ е една от най-известните сгради в града. Молитвен храм за варненци, тя в същото време привлича вниманието на многобройните туристи и се е превърнала в един от символите на Варна.
Историята на тази варненска забележителност започва още в първите години след Освобождението. На 9 ноември 1879 г. митрополит Симеон свиква църковната община за обсъждане на въпроса за построяването на нова черква. Проектът е на одеския архитект Маас, направен по модел на Петерховския храм в Петербург. На церемония на 22 август 1880 г., след тържествен молебен, с благословия от митрополита, княз Александър І Батенберг поставя основния камък на бъдещия храм. Сградата е изградена от бял бигор. За основите са използвани камъни и от съборената турска крепостна стена. За построяването на катедралата се разчита преди всичко на дарения. Сред най-крупните дарители са Варненското общинско управление, княз Александър Батенберг, Величко Христов, митрополит Симеон, Перикли Хавезов, Янаки Жеков, Харалан Лефтеров и др.
Строителството на храма продължава шест години. Руският цар Николай ІІ дарява много от иконите. На 3 август 1886 г. Комисията по изграждането на сградата констатира, че в общи линии храмът е завършен. За първата божествена служба е записано: “Днес 30 август 1886 г. при стечение на многобройна публика се извърши първата божествена служба в новопостроената черкова „Успение Пресветая Богородици”. Изографисването на храма започва след 1949 г. В средата на 60-те години са направени витражите. През пролетта на 2000 г. медните кубета са освежени и боядисани със златна боя.
Най-голямата църква в града е втора по височина в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София. Малко известен факт от историята на варненската катедрала е, че за известен период от време след построяването си тя е била най-големият храм в страната. През 1879 г., при първото си посещение във Варна, императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков остава разочарован от състоянието на българската църква „Свети Архангел Михаил“. Заявил, че градът и българското население тук заслужават представителна църква, която да няма равна в страната, и изразил готовност за помощ, пише историкът Петър Стоянов в книгата си „Стара Варна“.
Още на 9 ноември същата година екзархийският митрополит Симеон Варненски свикал членовете на българската църковна община за избиране на комисия, на която да се възложи подготовката и по-късно изграждането на представителен храм за българите във Варна. На 4 декември комисията се събрала, за да определи мястото на храма. Избран бил участък край тогавашната дървена кула с часовник, която се намирала в сегашната Градска градина зад театъра. По-късно обаче, по предложение на княз Батенберг, се решило църквата да се издигне на празното пространство, лежащо по-горе от правителствения дом, между тогавашната казарма, болницата и новата махала, с възможност за голям двор и голям площад пред нея, на който да се провеждат военни паради.
Предвиждало се църквата да има вътрешни размери 35 на 35 метра. Определен бил моделът, по който да се изгради – Петерховският храм в Петербург. Избрано било и името – „Пресвятая Богородица“, в памет на всеросийската императрица Мария Александровна – българска благодетелка. Обсъден бил въпросът за ангажирането на майстор и било решено да се телеграфира на „майстор Фича от Търново“. Преговорите с него обаче не сполучили и така варненци пропуснали възможността да използват таланта на прочутия майстор. Възложено било временно ръководство на строежа на варненския майстор Васил Иванов.
На 22 август 1880 г. била направена първата копка. Направил я лично княз Батенберг, със сребърна кирка и сребърна лопата. След водосвета князът помилвал всички варненски затворници, на които им оставали три месеца до края на присъдата.
След 9 дни десетина майстори зидари и двадесетина общи работници започнали изграждането. За финансирането се разчитало преди всичко на дарения и местни общински средства, както и на разиграната томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина. Правителството също помогнало, като отпуснало в заем 100 000 лева при гаранцията на Варненската община. Общо построяването на църквата струвало 324 524 лева.
Строителните материали били главно от местен произход. Добри дялани камъни се набавяли от събаряната по това време крепостна стена. За фасадата на църквата се използвали камъни от района на днешните варненски села Любен Каравелово и Куманово, а колоните вътре в храма са правени от твърд камък, ваден от местността Ташлъ тепе (около днешната телевизионна кула). За външните колони, под прозорците, камъните се доставяли от Русе. Сводовете на църквата са от варовития камък бигор. За вдигане на тежките камъни били докарани две подемни машини от Англия.
За изграждането на храма били наети неколцина майстори и предприемачи, архитекти и строители. Като ръководител на строителните работи бил привлечен одеският архитект Василий Маас. По-късно той поискал повече от договорените 6000 лева и контрактът с него бил прекратен. След дълго търсене на архитект, през 1883 г. се стигнало до ангажирането на местния майстор Янко Костанди, който построил и тукашната църква „Свети Никола“. На следващата година предприемач на катедралата до нейното завършване станал известният майстор на църкви в страната уста Генчо Кънев от Трявна. Така за 5-6 години била изградена голяма съборна църква, която по архитектура, красота и мащабност била най-представителната по това време в цяла България. Първата литургия в новоизградения храм е отслужена на 30 август 1886 г.
След построяването си, в продължение на четвърт век варненската катедрала е била най-голямата църква в България (Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е завършена чак през 1912 г.).
По-голяма част от иконите били набавени от Русия. Вътрешното обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейският трон е изработен през 1897 г., а по-късно и иконостасът.
През 1941-1943 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция.
Изографисването на храма започнало след 1949 г., под ръководството на проф. Н. Ростовцев. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев. В средата на 60-те години са били направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са били освежени и боядисани със златна боя, се посочва в историята на храма, качена в сайта на Варненска и Великопреславска митрополия.
През периода 1999-2002 г. се изгражда вентилационна система в храма и се реставрират стенописите, а през 2001 г. чрез средства на общината се инсталира уникалното външно осветление на катедралата, което подчертава красотата на сградата вечер. През 2002 г. завършва обновяването на куполите на Катедралата. Цялата покривна конструкция е обогатена с материали на златна и сребърна основа.
Днес катедралата е един от символите на Варна. През храма годишно минават десетки хиляди туристи. Службите в храма се извършват от петима свещеници. Това е най-предпочитаното във Варна място за венчавки и кръщенета.
Дом на народния флот – Военноморски клуб
Сградата на Военноморския клуб, по-известна под старото си име – Домът на офицера или Дом Народен Флот, е една от характерните сгради за Варна. Строителството започва през 1897 г. и в края на 1899 г. сградата е завършена. На 31 декември същата година, днешният Военноморски клуб се открива официално с провеждане на първия офицерски новогодишен бал. След 9 септември 1944 година клубът е преименуван на Дом на Народната войска. През 1951 година вече носи името Дом Народен флот, поради преобладаване на части от военноморските сили. От есента на 1980 до 23 февруари 1983 г. сградата на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. От пролетта на 1992 г. Дом на Народен флот е преименуван във Военноморски клуб. Военноморският клуб е един от най-големите културно- информационни центрове в град Варна.
Градски часовник
Идеята за издигане на представителен градски часовник се реализира през 1888 г., когато кмет на гр. Варна е Кръстю Мирски. Варненската община прави поръчката за изработването на проект за каменна пожарна кула с часовник висока 24 метра. След 2 години новата часовникова кула и зала „Съединение” били завършени и открити. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите сгради били рядкост и от нейната височина се виждал целият град.
Часовниковият механизъм е закупен от Англия и е монтиран през 1890 г. от революционера Отон Иванов (часовникар по професия). До 1930 г. камбаната отмервала часовете по два пъти през интервал от минута. Интересното в цялата история е, че когато се налага ремонт, стрелките на градския часовник се преместват ръчно. Така варненци могат винаги да бъдат точни.
Източници: