Проект „Културно-историческо наследство на Варна“

по програмата „Варна – Европейска младежка столица 2017“

 Работилница „Наследството на Варненската халколитна цивилизация“

 РЕФЕРАТ

на Симеон Антонов, студент II курс

в Колежа по туризъм при ИУ – Варна

 на тема

Варненският некропол и неговото значение

за европейската праистория

Варненският некропол е един от къснохалколитните некрополи, проучени на територията на североизточната част на Балканския полуостров. Сравнявайки го обаче с останалите паметници с близките до него от териториална и културна гледна точка некрополи като проучените край гр. Девня и край с. Дуранкулак, изследователите подчертават уникалността и богатството му. Тези негови особености продължават да занимават учените и са основни пунктове в търсенето на обяснението на „феномена Варна”.

На първо място интересът към този блестящ паметник е предизвикан от разнообразието и многобройността на гробните дарове. Сред тях най-голям интерес привличат златните предмети Те са над 3 000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 кг. Разпределението им по гробове е доста показателно: открити са само в 62, но теглото на намерените само в гробове 4, 36 и 43 е над 4 кг. Досега за V хил. пр. Хр. другаде не е известна подобна концентрация на изделия от злато. Теглото и количеството на златните находки от Варненския некропол надвишават неколкократно същите показатели на всички открити досега синхронни предмети от този благороден метал в целия свят. Това, както и наличието на редица типове изделия, които не се срещат на друго място, позволяват да се приеме, че в района около дн. гр. Варна е функционирал производствен център за обработка на злато, от който се разпространяват готови предмети.

Наличието на металообработващ център се потвърждава и от големия брой медни изделия – над 160. За тях важи същата констатация, както и за златните – досега не е открит друг паметник с такава концентрация на метални находки. Сред тях също са регистрирани уникални типове, срещащи се само около дн. гр. Варна.

Във Варненския некропол са открити над 230 кремъчни сечива. Особено място сред тях заемат дългите пластини, при които дължината на някои екземпляри надхвърля 30, понякога дори 40 см. В гробовете са открити и над 90 изделия от камък – предимно брадви и тесли. Намерени са и над 650 глинени съда. От черупките на Spondyllus са направени около 1 100 накита (гривни, мъниста и апликации); открити са и над 12 200 черупки от Dentalium.

Обособяването на занаятите и прототърговията от земеделието и скотовъдството създава предпоставки за промяната на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с многоброен и разнообразен инвентар. От тази гледна точка Варненският некропол илюстрира ранния етап от зараждането на класово общество. Златните предмети са атрибути, демонстриращи социалния статут на притежателите им. Те имат по-скоро сакрално-символично значение, а не са индикатор на богатство. Това в пълна степен се отнася и за останалите находки. Дългите кремъчни пластини са престижни изделия, чието притежаване показва социалната значимост на собствениците им [92].

Същото може да се твърди и за медните бойни брадви, както и за пластините, върху повечето от които липсват следи от употреба. Те не участват в бита, а са по-скоро символ на власт, отколкото реално използвано оръжие. Именно брадвата с дупка играе ролята на скиптър с обкована със злато дръжка, каквито са екземплярите от гробове 4 и 43. В подобен план могат да се разглеждат и украшенията от редки минерали и черупки от средиземноморски мекотели. Макар и някои от тях да са били носени ежедневно, наличието им в гробовете по-вероятно показва значимостта на

Някои учени предполагат, че Варненският некропол е култово място, където са погребвани вождовете на различни племена или групи, влизащи в състава на голям междуплеменен съюз, чиято територия обхваща източната половина на днешния Балкански полуостров. По-вероятно е обаче Некрополът да е едно от гробищата на социално-икономическия център на високоразвитата общност, обитаваща брега на тогавашния Варненски залив, превърнал се по-късно в днешното Варненско езеро. Този център е представен от осем синхронни селища, намиращи се днес под водите му. Разстоянието между тях е по 2,5 – 3 километра, а всяко едно от тях има значителни размери – не по-малко от 350 на 80 м. Друга такава концентрация на население по това време на Балканския полуостров не е известна.

От Оксфордската лаборатория и Регионалния исторически музей – Варна съвместно е осъществен проект за радиовъглеродно датиране на човешките кости от Варненския некропол. Като цяло датите се групират много добре и след калибрация попадат в периода 4600-4400 BC. На пръв поглед тази нова датировка е твърде куриозна, тъй като досега в този времеви интервал се смяташе, че попада средният, а не късният халколит. Получените дати обаче не са някакъв вид сензация. Още в началото на 80-те след анализа на датите от последователните хоризонти на няколко халколитни селищни могили, проучени на територията на България и Румъния, става ясно, че това удревняване на къснохалколитните дати е повсеместно. Феноменът е локален, наблюдава се в централната и северната част на Балканския полуостров. „Съвпадането” всъщност е резултат от използването на калибрационната крива, съставена въз основа на западно и средноевропейски данни. Вече над 25 години проблемът със създаването на калибрационна крива за Югоизточна Европа стои нерешен. Надяваме се, че тази нова серия дати от толкова значим праисторически паметник най-накрая ще бъде повод за сериозно изследване и намиране на подходящо решение от страна на физиците.

В Техническия университет – Варна е осъществен и проект за металографско изследване на изделията от злато. Установено е, че предметите са получени основно чрез топене на самородно златото и леенето му в прости леярски форми и последващо коване. Голяма група предмети от Варненския некропол могат да се приемат за типични отливки.

Работи се по проект между Регионалния исторически музей – Варна, Университета „Еберхарт Карл” в Тюбинген, Германия и Центъра по археометрия „Курт Енгелхорн” в Манхайм, Германия. Неговата цел е чрез изследването на химическия и изотопния състав на находките от некропола и на проби от златните залежи от територията на България да се установят експлоатираните през късния халколит източници на злато. Комбинирана с металографските изследвания, тази информация ще помогне за изясняването на технологичната верига, т.е. цялостната последователност от технологични процеси от промиването на метала до полирането на завършеното изделие. Това ще допълни сведенията за организирането на металообработката и съответно на живота и промените в обществото, за което този нов отрасъл е структуроопределящ за икономическото и социалното развитие.

Изглежда високото социално положение и властта в къснохалколитната общност, обитаваща околностите на дн. гр. Варна, се базират на възможността за контролиране на циркулацията на ценности от една страна и на системата от междуселищни и междурегионални връзки, т.е. на контрола върху всички търговски връзки, на разпределянето и на обмяната.

Съществуването и функционирането на такива мрежи е установено при изследванията на източниците на мед, от която са се произвеждали сечивата и оръжието. Съотношенията на радиоактивните изотопи на оловото доказват, че 55,1% от метала е добиван в района на рудните райони край южната част на западното Черноморско крайбрежие, 38,8% – в източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др.), а 6,1% – в други. Изследванията показват, че Западнопричерноморските източници са под пълен контрол на Варненския център. Може да се предполага, че медта от Ай-бунар и съседните рудници е доставяна във вид на слитъци, тъй като всички неголеми безформени парченца метал, открити във Варненския некропол, са от тракийска мед.

Важно е отново да се напомни, че богатите гробове, освен многобройни украшения, съдържат и много разнообразни оръжия (лъкове, стрели, копия, бойни брадви), което не само потвърждава хипотезата за контрол, но и свидетелства за пряката връзка между властта и военното командване. На територията на източната част на Балканския полуостров се забелязва ясно изразена тенденция – количеството оръжие в некрополите расте от запад към изток, т.е. колкото пó на изток се намира некрополът, толкова повече оръжие се открива в гробовете. Пропорционално нараства и броят на „вносни” предмети – от метал, от черупки на средиземноморски мекотели, от редки минерали и т.н.

Изключителната концентрация във Варненския некропол на изделия от редки и/или сложни за обработка суровини от една страна и много малкият им брой или почти пълната им липса в други синхронни паметници (селища и некрополи) насочват учените към идеята, че носителите на култура Варна са били крайните им потребители. Тези предмети са били изработвани, за да посрещнат собствените им нужди. Носителите на културата Варна са крайни получатели, т.е. „вносители” и потребители на суровини, които обработват сами и сами използват изработените изделия. Този стопански модел е коренно различен от предшестващия, среднохалколитен, ориентиран към „търговско посредничество” и „внос-износ”. Налице е пълна промяна в бита и организацията на обществото, което има вече различни цели и потребности. Вероятно при създадените нови отношения развитието на технологиите и натрупването на „ценности” успяват да задоволят нуждите на местното население, но не и да натрупат излишък, с който да се търгува със съседите. Може би с течение на времето би се достигнало отново до обмен с готови изделия от страна на обитателите на Западното Причерноморие. Тези хипотези обаче остават само предположения, тъй като скоро североизточната част на Балканския полуостров се превръща в арена на значителни промени и новосформираната система не оцелява.

Ползвана литература:

Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов и Йордан Бояджиев. Варна – праисторически център на металообработката. Варна, 2010.

Светлозар Попов. Халколитната Цивилизация Варна. Варна, 2014.