Националната конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура” е основана през 1996 г. от варненския творец инж. Димитър Боянов, издател на вестник „Народен будител”. В неговото едноименно издателство се раждат десетки книги, в които гори пламъкът на родолюбието, дълбокото историческо знание, силата на словото. Светла му памет, той почина на 21 май 2014 г.
Идеята за този форум е подкрепена от директора на Археологическия музей Иван Иванов, от Община Варна, която всяка година предоставя Пленарната зала за провеждането на конференцията в края на месец ноември, събота и неделя. В продължение на два дни тук могат да се чуят около 30 доклада, показват се документални филми на историческа тема, провеждат се дискусии. Организационният комитет има подкрепата и на Съюза на учените – Варна, в лицето на неговия председател проф. Боян Медникаров.

Конференцията се отличава с няколко неща. На първо място, тя не е административен акт – организатори са хора с различни професии, които от съмишленици и помощници на Димитър Боянов, когато той се оттегля поради напреднала възраст и здравословни причини, продължават да провеждат форума. Стремежът е да се разширява кръга на изследователите, които представят своите доклади, да се привличат млади хора за участие и като аудитория на конференцията, да се поставят значими акценти като теми. И най-важното – това е форум, на който изследователите показват резултати от нови проучвания, нови хипотези и доказателства, свързани с важни моменти от пътя на българите през вековете.

Конференцията се отличава и с това, че тук се обсъждат теми, които по идеологически причини са били табу в историческите изследвания на българската наука години наред. Дава се нов поглед към важни исторически събития от създаването и развитието на българската държава, въз основа на умишлено пренебрегвани източници и документи.
Една от основните теми през годините е произходът на българите и древното начало на българската държавност, като се проследява историята на българските държави преди основаването на Дунавска България. През годините редовно са включвани и доклади по темата за историята и днешното положение на българските общности в Сърбия, Македония, Бесарабия, Украйна, Румъния и др.

Друга важна характеристика на този форум е участието и на т.н. непрофесионални историци – изследователи на българската история, наред с професионални историци. Оказа се, че именно такива хора посмяха да преодолеят идеологическите табута и да кажат истината за Българската държава и нейния път през вековете, за културата и националните ни корени, за приноса на българите в световната съкровищница на Духа.

От тук тръгват изявите на мнозина автори, чиито изследвания имат сериозен принос в българската историография – Светлозар Попов от Варна, Борислав Иванов от Бургас, Светлозар Рулински от Русе, Георги Кръстев от Монтана, Таньо Танев и Ангел Манев от Стара Загора и много други.

През годините участници в конференцията са историци, археолози, писатели, изследователи не само от България. На тази трибуна са говорили хора от Бесарабия, Волжка България, Франция, Канада, САЩ, Англия, Португалия, Чувашия, отвсякъде, където живеят българи. Това са хора с дръзновен дух, милеещи за род и Отечество, родолюбци, които с усилията си градят Храма на Българския Дух – като историците Иван Иванов, проф. д-р Марин Димитров, проф. д-р Анчо Калоянов, доц. д-р Татяна Яруллина, доц. Пламен Цветков, доц. Добринка Райнова, проф. д-р Павел Стефанов, проф. Петко Димитров, писателите Йордан Вълчев и Кръстю Мутафчиев,
геологът Стефан Серафимов, проф. д-р Тотю Тотев, поетът на Родопа Никола Гигов, юристът Здравко Даскалов, Тинко Евтимов от Канада, проф. Юхма от Чувашия, журналистите Николай Кафтанджиев, Цветан Томчев, Максим Караджов, създателят на Школа „Багатур” д-р Райчо Гънчев, проф. Руси Русев и д-р инж. Йордан Бояджиев от ТУ – Варна, проф. Димитър Папазов от СУ, д-р Хр. Смоленов, историците Веселина Антонова и Иво Жейнов от Русе,
етнографите д-р Елена Водинчар и д-р Росен Гацин, инж. Таньо Танев и физикът д-р Ангел Манев от Стара Загора, Драган Иванов, директор на ОУ „Братство” в с. Звонци, Западните покрайнини, Дочка Къшева – председател на НМФС „Орфеево изворче”, д-р Илия Вълков от Бесарабия, д-р Албина Валиева от Казан, журналистът и издател Петко Атанасов, писателят Кирил Милчев, историците Александър Мошев, Костадин Костадинов и десетки други.

В конференцията участват и специалисти от Регионалния исторически музей – Варна, които представят резултатите от своите археологически проучвания и изследвания.Една от целите, които си поставяме като организатори на тази конференция, е да дадем възможност на млади хора – ученици и студенти, да представят своите разработки и изследвания, да ги подкрепим в началото на житейския им и творчески път, та огънчето на родолюбието в сърцата им да не загасва. Участник в конференцията е Росен Гацин, най-младият краевед в България, който още като ученик в Хуманитарната гимназия във Варна проучи историята на читалище „Съзнание” в родния си град Белослав, издаде високо оценена документална книга на тази тема, създаде етнографска сбирка, послужила за основа на първия музей в града, създаде първия в България клуб на младия краевед и вече е д-р по етнология, преподавател в Софийския университет. Член е на организационни комитет на конференцията. Младежки колектив също от Хуманитарната гимназия „Константин Преславски” представи творчеството на големия български скулптор Кирил Шиваров, чиято градска скулптура придава очарование и европейски вид на София и Варна. Ученици от Английската гимназия представиха проучване за двете български църкви в Одрин. Редовен участник в конференцията още като студент по право в Свободния университет „Черноризец Храбър” и дипломиран юрист към настоящия момент е Християн Облаков, който изследва живота и делото на изявени варненски архитекти от началото на миналия век – автор е на шест книги. Участва в организирането и воденето на конференцията.

Варненската конференция „България в световната история и цивилизации” има своето утвърдено място в културния живот на Варна, има своята аудитория, която през последните години се увеличава и подмладява.
Роди се и т.н. малка конференция, пролетно издание. По предложение на участниците, от 2012 г. през м. април се провеждат „Пролетни дискусии”, на които се обсъждат конкретни исторически теми и периоди.

В тях участват по няколко автори-изследователи с по-обстойни доклади и се дава възможност за дискусия, отговори на въпроси и по-тясно общуване между докладчиците и аудиторията. След първите теми за българските държави преди Аспарухова България и началото на българската държавност, през 2014 г. беше разгледано присъствието на българите отсам Дунав преди идването на Аспарух, въпроса за ранното християнство по българските земи по това време.

За първи път „Пролетните дискусии” бяха проведени и в София с домакинството на Етнографския музей при БАН на 11 май 2014 г., по същата тема, като се включиха и нови участници със свои интересни проучвания.
Организационният комитет на конференцията включва:
Екатерина Пейчева, автор на публикации за духовното наследство на българите през вековете, дългогодишен помощник на основателя Димитър Боянов във воденето на форума;

Даниела Василева – издателство „Данграфик”, издател на исторически книги, на сборници с доклади от конференцията, подготвя програмата на форума; Йордан Дяков – управител на печатница „Етикет принт”, където безвъзмездно се печатат всички материали за конференцията;

инж. д-р Йордан Бояджиев – преподавател в Техническия университет – Варна, изследовател на технологията на производство на артефактите от Варненския халколитен некропол;

Светлозар Попов – лекар по професия, един от основателите на конференцията, автор на книги, които имат важно място в българската историография;

етнографът д-р Росен Гацин, преподавател в СУ „Климент Охридски“ – автор на етноложки проучвания и водещ на конференцията;

Християн Облаков – изследовател на културно-историческото наследство на Варна.

Варненската историческа конференция е типичен пример за проява на гражданското общество, което намира начин да отговори на обществената необходимост, като запълни пропуските на институциите. Всичко се прави на доброволни начала, но стремежът е да се постигне високо ниво в организирането и провеждането на конференцията като значим културен и научен форум.

 

www.facebook.com/conferencevarna

www.youtube.com/conferencevarna