ПОКАНА за – Пролетни дискусии – Варна 2017

 

Plakat Културно-историческо наследствоПОКАНА

Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА” организира VI Пролетни дискусии на тема „Културно-историческо наследство. Памет за рода и произхода”. Събитието ще се проведе на 22-23 април (събота и неделя) от 10,00 до 18,00 ч. в Арт салон на Радио Варна. В програмата участват изследователи от Варна, Пловдив, София, Добрич, Русе. В събота от 17 ч. представяме новата книга на д-р Весела Трайкова, гл. асистент в Института за исторически изследвания към БАН – „Ранното християнство, Юстиниан и Юстиниана прима”. Вниманието на авторката е насочено към важни извори за българската история и поглед към „историческата памет и нейната употреба”. Книгата ще бъде представена от издателя Петко Атанасов, който ще разшири темата с изследването си  „Драмата на ранната църква“.

С нови проучвания се включват Тодор Димов, археолог от Добрич, и изследователят на  древната Варненска цивилизация Светлозар Попов. Журналистът от Пловдив Александър Стойчев идва с проучването си „Скритото за историята на България в светлината на древните летописи „Джагфар тарих” и „Нариман тарих” и разкрива непознати страници от духовния път на българите през вековете, разпространението на богомилството в Русия. Петко Добрев от Силистра ще разгледа темата за богомилството според историческите извори. С голям интерес очакваме и участието на д-р  Веселина Антонова, гл. специалист в Русенския Държавен архив, която е един от най-добрите познавачи на българското Възраждане, автор на няколко книги за тази епоха. Тя ще разкаже проучванията си за семейството на легендарната Баба Тонка Обретенова, останала в паметта ни с думите: „Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв”.

Изследване и опазване на традициите е другото тематично направление в Пролетните дискусии. Д-р Росен Гацин представя своя  проект „Етнология на Северното Черноморие”, който обхваща селищата от нос Емине до с. Дуранкулак. Славян Стоянов и Дима Тодорова ще разкажат за българските шевици, техния произход и предназначението им в бита на българите през вековете. Предстои ни втора среща с екипа ученици от Хуманитарната гимназия във Варна, които под ръководството на своята учителка Елеонора Николова проучват и популяризират традициите в с. Аспарухово, Варненско. С първа проява от поредицата събития по повод 130-годишнината от рождението на големия български скулптор – варненецът Кирил Шиваров – в програмата ни участва изкуствоведът Румяна Иванова, изследовател на неговия живот и творчество. Акцент в Пролетните дискусии е представянето на книгата „Къщите говорят” в неделя от 11.00 ч., с участието на авторите Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Геров от Нов български университет. Книгата е богато илюстрирана и показва красотата на няколкостотин къщи от  София, Варна, Бургас, Пловдив, Русе и др., които са част от нашето архитектурно богатство. Особено интересно е, че тук са отразени съдбите на хората, свързани с историите на къщите, което прави разказа много жив и увлекателен. Водещ на представянето е Християн Облаков, автор на няколко книги за видни варненски архитекти и един от най-добрите изследователи в тази област. След това предстои дискусия на тема „Проучване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство – фактор в образователното и духовно развитие на българите“. Ще приключим конференцията с чудесния документален филм на БНТ „Родът на Апостола“, посветен на 180-годишнината от рождението на Васил Левски.

И тази година Пролетните дискусии събират утвърдени и интересни автори и теми, което ще задълбочи и разшири познанията ни за богатото българско културно-историческо наследство и неговия европейски принос. Очакваме ви!

За контакт: Даниела Василева, председател на Сдружението

тел. 0878706498; dangrafik@abv.bg

XXI НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ Обзор

БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА

XXI НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
“БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ –
ДУХ И КУЛТУРА”

Обзор

XXI НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯНа 26-27 ноември 2016 г. в Пленарна зала на Община Варна се състоя XXI-та Национална конференция “България в световната история и цивилизации – дух и култура”.

Началото ѝ беше поставено от инж. Димитър Боянов, издател на вестник “Народен будител” и Иван Иванов, директор на Археологическия музей във Варна, със съдействието на кмета на Варна, Христо Кирчев през 1996 г. През тези години конференцията даде трибуна на множество непрофесионални изследователи на българската история, както и на професионални историци от страната и чужбина, които се обединиха около създаването на една нова, истинска история на България, независима от политически ветрове и конюнктурни стремежи на чужди държави. Разглеждат се въпроси за произхода на българите, създаването на български държави, най-древната история на българските земи и не на последно място духовните и културни измерения на българското присъствие в световната история – загадките на древния български календар, орфизма, ранното християнство по нашите земи. През годините в конференцията участват автори със съществен принос в българската историография, като д-р Светлозар Попов от Варна, тандемът Таньо Танев и Ангел Манев от Стара Загора, поетът-орфеист Никола Гигов, който за жалост ни напусна завинаги тези дни, Петко Атанасов от София, колектив от ТУ-Варна с ръководител проф. Руси Русев, археолози, както и младежи със значителни краеведски разработки като Росен Гацин, вече д-р по етнология, и Християн Облаков, издал редица биографични книги за варненските архитекти от първата половина на ХХ век.

XXI НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Тази година конференцията бележи едно ново начало – организирана от Сдружение “България – дух и култура” с председател Даниела Василева, създадено на базата на бившия организационен комитет и регистрирано в началото на годината като неправителствена организация с идеална цел. Наред с подготовката и провеждането на ежегодната национална конференция и утвърдилите се няколко издания на Пролетните исторически дискусии, Сдружението си поставя задачи за формиране на активни обществени позиции по актуални проблеми, свързани с проучване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на България и Варненския регион, на духовните постижения на българите през вековете. Във връзка с това съвместно с Варненската туристическа камара беше подготвено обръщение към кмета на гр. Варна г-н Иван Портних, което поставя проблема за острата необходимост от социализаране на територията, където е открит Варненският халколитен некропол през далечната 1972 г. Крайно време е да излезем от срамната ситуация, когато изследователи и гости на града проявяват интерес да видят мястото, където са открити уникалните световно известни артефакти от Некропола, представени в Регионалния исторически музей. Обръщението беше прочетено от председателя на ВТК г-н Жельо Душев при откриването на форума и получи одобрението на аудиторията, както и широк отзвук в медиите. На другия ден варненски екип на БНТ 2 направи репортаж по темата от залата на конференцията, в който Даниела Василева, изследователите Светлозар Попов и Славян Стоянов говориха по-подробно за същността на проблема, след което беше показана тъжната гледка на некропола днес. Варненската общественост очаква отговор и адекватни действия за превръщането на некропола в място на поклон и почит към древните ни предци, създатели на първата европейска цивилизация преди хилядолетия.

3Тази година при подготовката на конференцията поставихме тематичен акцент “Памет за рода и произхода” – много актуален при факта, че родовата ни памет систематично е заличавана през вековете, дори и в съвремието. Подобни изследвания от областта на краезнанието придават плътност и човешки измерения на историческите събития и пазят живи родовите ни корени.
На тази тема говори Стоян Райчевски, изследовател и писател с над 20 етноложки книги, който ни поведе по дирите на своя достоен български род, с принос в изграждането на българската държава след Освобождението. Филмът “Печели, който е търпелив” е документален разказ за началото на българската дипломация и рода Станчови. Това е поредният исторически документален филм, който ни предоставя г-жа Милка Станишева от „Българска орда“ – София и обогатява програмата на нашата конференция. “Да направиш водопад” на Страхил Гювийски, експерт в Национален парк Рила, е вълнуващ разказ за превратната съдба на един рилски благодетел. Темата за опазване на традициите представиха младите изследователи в ученическия проект “Женската ченгенска носия като културен знак” – те са от Хуманитарната гимназия във Варна, с ръководител Елеонора Николова. Поради невъзможността да се включи лично в програмата на конференцията, проф. д-р Ерика Лазарова от БАН изпрати своя заявен доклад „Егологията като лично изживяна история“, който беше прочетен и запозна аудиторията с важни теоретични постановки по темата за родовите проучвания.

XXI НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Особено голям интерес предизвика Уста Дарин Божков, потомствен дърворезбар от Трявна, с разказа си за Колчовия род, чиито традиции е наследил и предава на своите деца. Представителен мъж с обаяние и отворено съзнание, с интереса си към енергийните аспекти на традиционно изработваните от майсторите-резбари вещи и строителните похвати на старите български зидари, той ни дари с нови знания и измерения за познанията на нашите предци, за духа, който са влагали в занаята си. Нови данни около историята на Ботевата чета и кораба „Радецки“, проследявайки любопитната история на стар моряшки род, представи Николай Генчев от Русе. Етнологът д-р Росен Гацин в доклада си “160 години читалищно дело в България” очерта уникалната роля на българските читалища в миналото и днес за съхранение на традициите и родовата памет. На много актуален проблем беше посветен емоционалният разказ на Костадин Костадинов, директор на РИМ в Добрич – “Опазване на българските военно-исторически паметници в съвременните условия” – една постоянна тема в неговата дейност в граничните български райони, дадени на съседните ни държави по силата на Ньойския договор.
Една чудесна илюстрация към темата за рода се оказа участието на авторите на проекта „Българските корени“ от Пловдив, които представиха своите луксозни тематични календари във фоайето на Пленарна зала. Тук бяха показани и чудесните картини на художника Славян Стоянов, част от илюстрациите към книгата му „Древните цивилизации по българските земи“, която излезе тази година. Тук е мястото да изкажем благодарност за безвъзмездната му работа по художественото оформление на информационните материали на конференцията – плакати, папки, грамоти, баджове. Негово дело е логото на Сдружението „България – дух и култура“.
От години в програмата на форума присъстват проучвания, свързани с учението и ролята на богомилите. На тях беше посветен докладът на Емил Елмазов “Богомилската медицина” с интересна и непозната информация за лечителските познания на българите. В навечерието на конференцията сдружението организира представяне на неговата книга „Изначалният хляб. Възкресението на лимеца“, което даде възможност да се докоснем до дълбоките проучвания на автора за древните знания на българите и приложението им днес по отношение на правилното хранене и здравето.
Елена Икономова разказа за успешно приключилата едногодишна дейност на Инициативен комитет от Варна, който със средства от парични дарения и труд осъществи ремонта на Параклиса “Св. Иван Рилски” в Странджа планина. Параклисът е единственият у нас, свързан с богомилите.
Археологическите проучвания на древната история по Черноморските земи и Странджа бяха в основата на доклада, дело на авторски колектив начело с проф. Руси Русев от Техническия университет във Варна. Археологът Тодор Димов от Добрич изнесе много интересен и богато илюстриран със снимки доклад за Дуранкулак и културата Хаманджия в Добруджа – предмет на неговата дългогодишна дейност. Светлозар Попов, авторът на концепцията за Варненската халколитна цивилизация, представи критичен поглед към изследването на световно известния изследовател Харолд Харман „Загадката на Дунавската цивилизация“ в опит да открои научния принос на Харман, да очертае необходимостта от прецизиране на понятията и някои неточности в монографията.

XXI НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯАстрологично изследване на древното светилище “Градище” в Югозападните Родопи като древнобългарски календар представи Илиана Магерова от София.
Както на всяка конференция, така и този път бяха изнесени доклади, свързани с културните, духовни и религиозни явления по нашите земи. Изследването “Перкос Херой – едно ранно име на тракийския Херос” на традиционния ни участник Петко Атанасов е свързано с антични находки от Варненския исторически музей. „Свети Крал Тривелий и Кирил Философ от Кападокия – основоположници на българската християнска култура” е докладът на Петко Добрев – историк от Силистра, нов автор в нашия форум. Той представи съвсем различна гледна точка по темата за създаването на българската писменост, която със сигурност ще продължим да обсъждаме в бъдещите ни срещи. Нови проучвания представиха докладите “Доказателства за свещеността на българската глаголица” и “Честотни характеристики на ЕОНИТЕ” на старозагорския колектив Таньо Танев и Ангел Манев, “За иконата на Света Богородица Строга” на Светлозар Рулински от Русе. Много интересната тема за отношенията между християнството и исляма “Акултурация на Балканите между ислям и християнство в периода края на XIV-XVII в.” на д-р Даниела Тодорова от Шабла ни даде знание за мерките на налагане на исляма в завоюваните български земи и процесите, протичащи при взаимодействието на двете култури – знание, което става все по-актуално. А изследването “Модели на оцеляване в приказките за Хитър Петър” на Екатерина Пейчева показа един от начините как българският народ е успял да оцелее при тежките шокови условия на турското робство. То показва как и днес можем да излезем от трудни ситуации, като ги решим в различен аспект и състоянията на мрак, безнадеждност, депресии да се разтворят в смеха и да нахлуят освобождаващите и благодатни енергии на живота и радостта.
Към изворите за българската история насочиха вниманието на аудиторията няколко доклада. Атанас Ангелов от Музея на мозайките в гр. Девня ни запозна с изследването си „Девина (Девня) върху географски карти от XVII-XIX век“, което включва над 50 карти. Веселин Тракийски разгледа изследване на Юрий Венелин в публикация от 1829 г. за произхода на българите и тяхната историческа съдба. Славян Стоянов представи по много нагледен начин, на разбираем и популярен език, генетичната картина на съвременна България според едно от големите генетични проучвания. То аргументира становищата за местния произход на българите и за пореден път отхвърля фалшификациите, че сме пришълци на Балканите.

XXI НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Събитията, свързани с Черноморския флот и бойните действия при Балчик през Първата световна война 1916 г. през погледа на художника представи Христо Ботев от Варна, чиято изложба в Държавния архив привлече вниманието на варненската общественост.
Последният доклад от програмата на конференцията „Древната традиция в българските обичаи, празници и бит“ беше прочетен в отсъствието на неговия автор Павел Серафимов, който нямаше възможност да дойде лично. За нас е важно, че успяхме да представим на нашата аудитория това задълбочено обзорно изследване.
В заключение можем да кажем, че XXI-та Национална конференция “България в световната история и цивилизации – дух и култура” отново стана трибуна на много интересни доклади и автори, което намери широк отзвук от пълната с публика зала. За наша радост интересът към този форум нараства и от страна на желаещите да представят своите проучвания, и от страна на публиката. Това ни носи голямо удовлетворение и ни дава сили и основание да продължим.