ПОКАНА – XXII-та национална конференция – „България в световната история и цивилизации – дух и култура“ 25-26. 11. 2017

logo_1ПОКАНА

Сдружение „България – дух и култура“
със съдействието на Община Варна
организира
XXII-та национална конференция
„България в световната история и цивилизации – дух и култура“,
която ще се проведе на 25-26 ноември (събота и неделя) 2017 г.
в Пленарна зала на общината от 9 до 18 ч.

Уважаеми наши съмишленици, изследователи, приятели, започнахме подготовката на ежегодната национална конференция с традиционния наслов и ви каним да заявите своето участие в програмата на форума. Предлагаме като акцент подтемата „ЗНАЦИ НА ПАМЕТТА“ и очакваме вашите предложения. Каним ви да представите пред широката аудитория на нашия форум изследвания, свързани с духовния път на българите през вековете, с важни събития и личности от българската история, с проучвания на документалното богатство на архивите, етнологията, археологията. Заявка за участие в програмата на конференцията можете да направите, като до 31 октомври 2017 г. изпратите темата на доклада с кратко резюме на адрес sdrujenieduhikultura@abv.bg  Регламентът за време е 20 минути.

До 10 ноември в Сдружението ще обсъдим предложените теми и ще публикуваме програмата на конференцията в нашия сайт istor-konf-varna.com и в страницата Сдружение  „България – дух и култура“ във Фейсбук. Очакваме ви!

За контакт: Даниела Василева, тел. 0878706498.

4 октомври 2017 г., гр. Варна

Обзор – Пролетни дискусии – Варна 2017

 

VI ПРОЛЕТНИ ДИСКУСИИ

„Културно-историческо наследство. Памет за рода и произхода“

На 22-23 април 2017 г.  в Арт салона на Радио Варна се състоя поредната „пролетна конференция“ на  Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“, част от проект по програмата „Варна – Европейска младежка столица 2017“, финансиран от Община Варна. Проектът е насочен към привличане интереса на младите хора по темата за проучване и опазване на културно-историческото наследство на Варненския регион. Наред с археологическите и архитектурните паметници, в програмата на конференцията бяха включени изследвания за традициите в обичаите и облеклото на българите. Паметта е тънката невидима нишка, която ни свързва с нашите прадеди през хилядолетията и ни прави наследници на богатата духовна съкровищница, която са ни оставили. Културно-историческото наследство е материалният израз на тази памет.

Древните цивилизации по нашите земи разкриват тайните си в некрополите на Дуранкулак и Варна и ни показват, че в Европа първите огнища на култура, на обработка на метали и злато са тук, в нашите земи. „Некрополите – цивилизационно наследство на балканския неолит в световната културна съкровищница” и „Загадъчните хамангианци” са теми на докладите на археолога Тодор Димов от Добрич и изследователя Светлозар Попов от Варна. Те представиха проучвания за загадъчните хаманджианци,  оставили  най-големия праисторически некропол в света, най-старата каменна архитектура в Европа, първото обработено злато в света, чиито наследници са хората от цивилизация Варна. Седем хилядолетия европейска култура…

 Но ние сме наследници не само на материалната култура на древните обитатели на земите ни. Оттук тръгват духовни учения, които са предмет на изследване на нашите автори още от първите години на Националната конференция „България в световната история и цивилизации – Дух и Култура“, която организираме повече от 20 години.

01

Особен интерес представлява ранното християнство по нашите земи, създадените още от първите апостоли – ап. Андрей Първозвани, ап. Йоан, ап. Павел – църкви. В ученията им се влива мистериалният орфизъм и независимо, че ни внушават, че до т.н. „покръстване” от цар Борис I сме били езичници, неграмотни и безкултурни, останките на десетки грандиозни християнски храмове по тогавашните български земи говорят съвсем друго.

За „Драмата на ранната църква” говори Петко Атанасов, журналист и издател, който от години изследва темата за ранното християнство по нашите земи. Той  направи и първото представяне на новата книга на д-р Весела Трайкова от Института за исторически изследвания при БАН – „Ранното християнство, Юстиниан и Юстиниана прима”. Изследването е плод на един „нестандартен и многоизмерен поглед към миналото“, по думите на авторката. Тя насочва вниманието си към издирване и превод на български език на изворите, които отразяват този период и практически ги въвежда в научно обръщение у нас. Д-р Трайкова се включи в програмата на дискусиите с доклад на тема „Паметта за св. Климент Охридски и измеренията на неговото дело”.

Журналистът от гр. Пловдив Александър Стойчев представи изследването си „Скритото за историята на България в светлината на древните летописи „Джагфар тарих” и „Нариман тарих“, които дават информация за отношенията с Дунавска България през Средновековието.

Историкът Петко Добрев от гр. Силистра разгледа „Богомилството през погледа на историческите извори“. Интересът към богомилството като наследник на ранното мистериално християнство на основаните от ап. Йоан църкви расте, разкриват се нови факти за учението и историческия  път на това безмилостно преследвано и унищожавано от институционализираната Църква движение, порицавано и отричано от нея и до днес.

02

С голям интерес от аудиторията бяха посрещнати учениците от  НГХНИ „К. Преславски“, с ръководител тяхната преподавателка Елеонора Николова. Те от три години правят теренни проучвания по темата „Културните съкровища в Аспарухово“. Младите изследователи представиха темата „Кукерският обичай в с. Аспарухово, Варненско“, като получиха висока оценка за разработката си от страна на етнолога д-р Росен Гацин, преподавател в СУ и дългогодишен участник в нашите конференции.

03

Ние сме наследници на древна духовна и материална култура и чрез нас живеят нашите предци. Един от начините да ни предадат своите богати познания е кодирането им в българските шевици, чиято стойност е не само в красотата, но и в информацията, която носят. Точно в този контекст беше богато илюстрираното изследване „Българските шевици – произход и значение” на художника Славян Стоянов и Дима Тодорова от Варна, които са един много обещаващ тандем.

04

Участник в конференцията беше д-р Веселина Антонова от Русе, автор на най-сериозните проучвания за рода Обретенови от Русе, оставил трайна диря в борбата против турското робство. Увлекателният и вълнуващ разказ ни върна в епохата на Възраждането, към паметта за саможертвата.

През втория ден от конференцията д-р Росен Гацин представи проекта си „Етнология на Северното Черноморие“ – етноложко изследване, което обхваща селищата от н. Емине до с. Дуранкулак. В етнографския фокус попада връзката човек – море. Интересен момент в изследването е регистрацията на култовата система по Северното Черноморие, която обхваща всички селища с култовите места, които се намират в тях. Проучват се светците покровители, както и оброците.

05

След това изкуствоведът Румяна Иванова, преподавател в Хуманитарната гимназия, ни запозна с живота и творчеството на видния български скулптор – варненецът Кирил Шиваров, по повод 130 години от рождението му. Това беше първото от поредицата събития, които ще отбележат годишнината, сред които е предстоящото представяне на новата монография на г-жа Иванова за твореца. В своето изложение тя сподели тревогата си от разрушаването и унищожаването на голяма част от ценното наследство на Кирил Шиваров и призова да се положат усилия за опазването му.

06

Темата за архитектурното наследство и неговото съхранение стои в основата на наскоро излязлата книга „Къщите говорят“, предизвикала изненадващо и за самите автори огромен читателски интерес. Изследването на Мариана Мелнишка и Александър Геров – преподаватели в НБУ – представлява чудесно издание с красиви снимки на забележителни в архитектурно отношение къщи от първата половина на ХХ век в градовете София, Варна, Пловдив, Русе и др. Особено интересен е разказът за съдбите на хората, свързани с тези къщи, които наистина говорят. „Къщите говорят“ беше представена накратко от Християн Облаков, написал няколко книги за видните варненски архитекти, съдействал на авторите по историите на варненските къщи. Мариана Мелнишка и Александър Геров ни дадоха възможност да се докоснем до интересни моменти от вдъхновената им работа, която продължава с подготовката на втора час на книгата.

07

Конференцията приключи с прожекцията на документалния филм на БНТ „Родът на Апостола“, посветен на 180-годишнината от рождението на Васил Левски.

Темата на Пролетните дискусии „Културно-историческото наследство. Памет за рода и произхода“ беше многостранно и задълбочено разгледана в програмата на конференцията. Продължаваме да я популяризираме сред младите хора и да им предоставяме форум да представят своите творчески търсения, да ги подкрепяме. Докладите ще бъдат публикувани във ФБ страницата на Сдружението и в сайта http://istor-konf-varna.com/.

От Сдружението