МАГИЯТА НА ЕДИНЕНИЕТО

МАГИЯТА  НА  ЕДИНЕНИЕТО

XVI   НАЦИОНАЛНА  ИСТОРИЧЕСКА  КОНФЕРЕНЦИЯ

„БЪЛГАРИЯ  В  СВЕТОВНАТА  ИСТОРИЯ  И  ЦИВИЛИЗАЦИИ  –

ДУХ  И  КУЛТУРА”

Екатерина Пейчева

На 26-27 ноември 2011г.  в Пленарната зала на Община Варна се проведе поредната, станала вече традиционна историческа  конференция.  Тази година подтемата беше „Варна – кандидат за европейска  културна столица  2019 г.”, затова основната част от докладите бяха посветени на миналото и настоящето на Варненския край.

Изключителната история на Варна и Варненския регион, която започва с  цивилизацията, живяла тук преди потопа в Черно море, откритото най-старо обработено злато в света,  както и мегалитите на Побити камъни  позволяват да се създаде хипотезата за най-древната цивилизация с център Варна. Богатото наследство на тракийската култура по тези земи, договорът между кан Аспарух и византийския император  Константин IV през 681 г. – от който тръгва съвременна България, битката на народите – на цвета на християнското рицарство срещу полумесеца през 1444 г., при която загива полският крал Владислав III Ягело, наречен Варненчик, са значими факти от миналото на нашия край.  Бележита диря оставят духовно-творческото наследство на варненския митрополит Симеон, дейността на хирурга Параскев Стоянов,   композитора Добри Христов, написал най-прекрасната православна музика, архитектите Дабко Дабков, Стефан Венедикт Попов, скулпторът Кирил Шиваров, придали европейското очарование на Варна, световно известният художник  Борис Георгиев ди Варна, първият в света балетен конкурс,  музикалните и кинофестивали, фолклорните конкурси и празници. Всичко това е солидно основание  за предложението  Варна да бъде избрана за културна столица на Европа. Проектът на Община Варна за това предложение беше  представен от Елка Кръстева, член на секретариата на проекта. Тя подробно ни запозна с многобройните изисквания на Европейския съюз, както и с намеренията и мероприятията на общината, които трябва да бъдат изпълнени за тяхното покриване.

„Живата история – проект на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна, представи завеждащата отдел „Краезнание” на библиотеката Кристиана Димчева. Проектът по програма на европейската комисия „Обучение през целия живот” събира участници от различни страни и възрасти, които се запознават с историята и културното наследство на Варна.

Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил представи том I на Събраните съчинения на именития Варненски митрополит Симеон, оставил дълбока диря в духовния, политическия, научния живот на България и нашия край. Една чудесна книга, плод на огромния труд на съставителя Емил Димитров. Изданието е осъществено със спомоществувателството на Варненската митрополия и заслужава да намери място в домовете на варненци.

Документалният филм  „Потопът в Черно море. Варна и корените на европейската цивилизация” на проф. Петко Димитров и д-р Христо Смоленов предизвика интереса на публиката както с високото си качество и съдържание, така и с коментара на проф. Димитров. Помним представянето на книгата му „Потопът в Черно море” през 2000 г, когато  с американския проф. Уйлям Райън предизвикаха сензация с хипотезата си. По-късно към популяризирането й се включи и д-р Христо Смоленов с участието си в редица документални филми, които представяме и на  нашата конференция.

„Златото на България – източници, находки, технологии”  беше докладът на авторския колектив от Технически университет – Варна  – проф. Руси Русев, д-р Йордан Бояджиев, с участието на историка от Ямбол Христо Терзиев. Този колектив от години работи по проучвания, свързани с находките от Варненския халколитен некропол с най-старото обработено злато в света. Резултатите от тях са отразени в книгата „Варна – праисторически център на металообработка”, представена на нашата конференция през миналата година. Тази богато илюстрована книга представя развитието на човека и човешката цивилизация през призмата на металознанието и технологията на металите, като поднася по един увлекателен начин тази специализирана информация. Участниците в конференцията изразяваха специална благодарност на изследователите от ТУ за тяхната популяризаторска работа.  Със своя доклад за различните райони, от които е доставено откритото в некропола злато, те подкрепят хипотезата на д-р Светлозар Попов, изнесена в доклада му „Цивилизация Варна и мегалитната култура”. Той твърди, че древните находки  с близка датировка и сходни по характер, както и светилищата от мегалитната култура, обхващащи почти цялата територия на България,  дават основания да говорим именно за най-древната цивилизация Варна.  Официалната историография я нарича  „култура  Варна” и „несъстоялата се цивилизация”, както се казва и в интересния доклад на Красимир Ковачев „Динамика на развитие на праисторическите култури на територията на България. Краят на културата Варна”. По традиция тук се дава трибуна на различни, понякога алтернативни мнения, които водят до полезни дискусии и търсене на историческата истина.

Димитър Кунев представи книгата на Георги Велев „Посланието Побити камъни”. Изследовател с оригинално мислене, Велев е автор и на „Непрочетената Илиада”, където разглежда древната Омирова поема от съвсем нова гледна позиция, разкриваща неочаквани прозрения за древността. От там тръгва интересът му към мегалитните обекти у нас, към които причислява и комплекса Побити камъни край Варна. От официалната наука те са определени като природен резерват. Георги Велев подкрепя с аргументи твърдението си, че Побити камъни са древно мегалитно съоръжение, толкова голямо и значително, че според думите му  „Стоунхендж е като детска площадка”. Той намира там колони, пещери, каменни кръгове и други съоръжения с астрономична ориентация и ритуално значение, които са действащи и до днес. „Посланието Побити камъни” е една необикновена книга за най-древните обитатели на Балканския полуостров. известни на науката.

„За произхода на името Варна” изказа своя хипотеза Стефан Серафимов от Шумен, постоянен участник още от първите конференции. Той извежда името на Варна от индийския бог Варуна, което значи вода. Като геолог, работил по целия свят, Стефан Серафимов е намирал   названия на планини, реки, равнини и селища в различни райони на земното кълбо, паралелни на българските. Той винаги е изнасял интересна сравнителна информация и в областта на религиите и символите.

Във варненската история има едно грандиозно събитие, което не можем да отминем. Това е историческата „битка на народите”, в която се включва цветът на християнското рицарство срещу полумесеца. Тогава тук загива водачът, полският крал Владислав III Ягело, наречен Варненчик.  На 10 септември 1444г.  на равното поле край Варна се  сблъскват 60-хилядна турска армия с 20000 християни от цяла Европа в мащабна битка.  Днес на   мястото, където е загинал 20-годишният полски крал, се намира Парк-музей „Владислав Варненчик” с мавзолей, издигнат в чест на загиналите защитници на християнската вяра. Всяка година на 10 септември се чества паметта на воините, а младежите от варненското сдружение „Чигот” правят възстановка на битката, облечени в собственоръчно изработени ризници и с изковани от самите тях оръжия. Усеща се как се събужда информационното поле на битката, като обхваща и участници, и публика в своя вихър, а на мястото на битката и до днес могат да се намерят части от мечове и снаряжение, върхове на стрели и  копия. Именно такива находки се коментират в доклада „Материали и технологии за изработка на оръжия за поразяване от разстояние (стрели, копия, артилерия), използвани в сраженията по Българските земи от Античността до Средновековието. Нови данни за снарядите, използвани от армията на Владислав ІІІ в Битката на народите при Варна през 1444 г.”, с автори  д-р Владимир Овчаров, проф. дтн Руси Русев, д-р Йордан Бояджиев. Увлекателно д-р Бояджиев показа с илюстрации как са се изработвали древните оръжия, какви стомани и какви технологии са ползвали ковачите. Не по-малко интересни са и съвременните методи за проучване на уменията и постиженията на древните майстори, за които той говори във връзка с изследването на древно копие от времето на Александър Македонски.   Малко известно е, че крепостта на Одесос (днешна Варна) е обсаждана и превзета от войските на Александър Македонски в ония далечни времена.

В рамките на своя доклад  д-р Бояджиев представи накратко и новата книга на Владимир Овчаров „Археометричен анализ на българските средновековни монетосечения”.

За „Многото  лица на хирурга проф. д-р Параскев Стоянов. 140 г. от рождението му”  разказа Тодорка Стоянова, уредник в Музея за история на медицината. Този варненски музей е единствен по рода си в България и неговата експозиция получи възхитената оценка на хирурга доц. д-р Коев от София, също участник в конференцията.

Проф. д-р Параскев Стоянов е основоположник на българската хирургия, общественик, автор на книги с проучвания от историята на гр. Ловеч като център на революционната дейност на Васил Левски, както и „Санитарната история на Ловеч”, където е бил  старши лекар. Като старши лекар на Мариинската болница във  Варна и училищен лекар на Варненската мъжка гимназия, той се интересува от  историята на нашия град. Урежда създаването и откриването на варненския „Аквариум“. Зедно с проф. д-р Ал. Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и две години е негов председател (1934-1936). От 1918 г. е професор в медицинския факултет на  Софийския университет, където подготвя поколения хирурзи. Владее 10 езика. Неговите приноси са в областта на хирургията, физиотерапията и санитарното дело. Проф. д-р Параскев Стоянов е от поколението български титани от началото на 20-ти век. Така ги наричам, защото носят мощен съзидателен дух, воля за действие, изключителна нравственост и човечност, солидно европейско образование.

За живота и разностранната дейност на арх. Стефан Венедикт Попов говори студентът от Варненския свободен университет Християн Облаков. Това е всъщност третата му книга за именитите и забравени варненски архитекти, чието творчество придава европейския чар на Варна. Построил повече от 200 емблематични сгради тук, арх. Стефан Венедикт Попов е и общински съветник, и народен преставител. Освен професионалист и общественик, той притежава рядката дарба на красноречието. Малко адвокати могат да се състезават по реторика с него. Владее шест езика, в това число и латински. Свири на виолончело, мандолина и цигулка. Репресиран и осъден след 9 септември, скоро след това той умира.

Една от целите, които си поставяме като организатори на тази конференция, е да дадем възможност на млади хора – ученици и студенти, да представят своите разработки и изследвания, да ги подкрепим в началото на житейския им и творчески път да поемат щафетата на родолюбието. Освен Християн Облаков, който за втори път  се представи  със своя книга,   на конференцията беше и Росен Гацин, който за пръв път участва в  нея като ученик от Хуманитарна гимназия – Варна, а   днес е председател на Академично етноложко сдружение – София, председател на читалището в Белослав, а отскоро и общински съветник там. Той изнесе много сериозното изследване „Генезисът на страха в традиционната българска култура”, като има намерение то да се разшири и превърне в книга.  Неда Живкова – студентка по изкуствознание в Художествената Академия – София – разви темата „Одухотвореният образ на България в творчеството на Николай Райнов“. Николай Райнов – енциклопедист, художник, езотерик, писател, министър на културата,  „последният богомил”, както сам се е наричал, най-големият изследовател на богомилството.

Една млада жена от Белослав, Венцислава Великова, интересно говори за  „Прабългарски елементи в традиционното българско облекло”. Помня изложбата й на тази тема в читалището на гр. Белослав миналата година.

„Древни семейни и родови символи в българското народно приложно изкуство – килим и шевица“ беше докладът на Спас Мавров от Казанлък, който доразви изследването си по темата от книгата „Български вълшебни сакрални приказки”.  Знание, закодирано в приказките, песните, обичаите, символите, което българите са носили със себе си навсякъде, където са се заселвали. Това знание е нашето духовно богатство и след дългите и безплодни и до днес спорове за произхода и териториалните измерения на българските държави, време е да обръщаме повече внимание именно на духовната компонента.

„Гнездата на старата вяра” беше проучването на Светлозар Рулински от Русе.  Автор е на необикновената книга „Шумерски митове в българския фолклор” и постоянен участник в конференцията, с много интересни идеи.

Писателят Петко Атанасов от София, който миналата година представи тук  книгата си „Богоизбраните българи”, сега изнесе обширен доклад на тема „Ранното християнство по българските земи и едиктът на сердикийския император Галерий”.  За съжаление, ограниченото време на конференцията не позволява пълното изложение на такива изследвания, но те могат да бъдат прочетени и осмислени на сайта на конференцията.

В една подробна и впечатляваща презентация, доц. д-р Красимир Коев,  специалист в областта на очната хирургия от Медицински университет – София, ни показа „Хирургични инструменти на траките от I век” – изследване по инструменти, намерени при разкопки в Карановската могила. Той направи сравнение между известните находки на инструменти от различни древни цивилизации и тези на траките.

„Българското Слово и значение на буквите в кирилицата” – беше темата на Йордан Йорданов от Просветен вентър „Начало” във Варна, което беше негово първо участие в нашия форум. Адриана Вотей, историк и магистър астролог, за пореден път привлече вниманието на аудиторията с темата „Астрологични аспекти на глаголицата”, като показа много интересни сравнителни таблици.

„Сакралната геометрия на рабоша и сонометрията на Сент Ив ДꞌАлвейдър  изнесоха инж. Таньо Танев и д-р Ангел Манев (Стара Загора). Те са много уважавани и обичани лектори, които всяка година очакваме с нетърпение да ни поднесат поредната сакрална информация, плод на изследователската им дейност. Помним разкритията около глаголицата, песента на сферите, „Глаголическата оратория”, сияещата мъглявина във форма на разцъфнала червена роза в небето над Казанлъшката долина, неслучайно наречена Розова долина, кодовете на Голямата косматка.

Д-р Илия Вълков, българин от Бесарабия, който живее край Варна, разказа за „Елена Янкова – българска народна певица от Бесарабия”  – една неизвестна за нас българка, изпяла над 8 000 народни песни в началото на 19 век, много от които по-късно обработени от Добри Христов и други български композитори, които се пеят и до днес.

Специални гости на конференцията бяха г-жа Милка Станишева и г-н Димитър Табаков – участници в първите издания на конференцията и съратници на нейния основател инж. Боянов. Г-жа Станишева поздрави участниците във форума от името на Историческо дружество „Българска орда”, като отбеляза много високото ниво на конференцията, интересните теми и съвременното мултимедийно представяне на докладите и пожела успешен и дълъг живот на това будителско начинание.

Г-н Табаков, изследовател на древната българска история, говори прочувствено за необходимостта от историческа памет, за българите, които живеят във Волжка България и за тези, които са пръснати по света. Той е прекарал живота си като емигрант след 9 септември и добре познава живота им.  „Аз съм Български Българин! – каза  дълбоко развълнуван той. – Бъдете и вие такива!” Придружаваше го една волжка българка, Албина Хайрулина Валиева, която води курс по история на Волжка България в Нов български университет. Тя представи своя книга с илюстрации на прекрасни изделия от кожа на волжките занаятчии, т.н. сахтиян, известен в цял свят в древността.

Накрая искам да обърна специално внимание на истинския празник, който ни подариха   Елена Икономова, Павлина Павлева, Павлина Дякова и Красимира Аскерова със съобщението: „Възстановена е родната къща на Учителя Петър Дънов в с. Николаевка, Варненско”.

Елена Икономова, председател на фондация „Духовен център „Слънце”, прочете откъс от 21-ва беседа  на Учителя „Благословена между жените” и с много снимки показа тържеството по откриване на възстановената родна къща на Петър Дънов в с. Николаевка, Варненско, състояло се на 24 септември 2011 г. Изграждането е по идея на Павлина  Павлева от Троян, която създава за тази цел фондация „Духовни градежи” и със събрани доброволни средства и труд купува земя и възстановява къщата като духовен център, музей и стаи за нощуване. Една благородна идея, събрала много доброволци за осъществяването си. Павлина Павлева прочете част от беседата „Живата енергия”, посветена на хляба. Днес ние не обръщаме внимание на хляба, който ядем, а той е нещо свещено и е бил такъв за предците ни. Учителя ни казва, че е грях хлябът да се продава и купува, че България трябва да е първата страна, която да раздава безплатно хляб като пример за останалите страни. Две хубави момичета, облечени в народни носии, се появиха с пити хляб и тържествено обиколиха с него залата, оставиха го на масата и с две момчета заиграха ръченица под звуците на народен оркестър. Залата стана на крака пред свещения хляб, спомняйки си поговорката: никой не е по-голям от хляба. Младежите от танцовия състав при Технически университет бяха поканени от Красимира Аскерова. По-късно те раздадоха на всеки късче хляб и шарена сол по български обичай, а Павлина Дякова от Шумен, която е засяла и отгледала лимец, това истинско древно и живо жито, раздаде на публиката пликчета с класове от лимец, за да си засеят и така тази стара българска пшеница отново да се разпространи в България.

Конференцията завърши с показване на документалния филм „Забравената земя”, за българското културно-историческо наследство в Северна Добруджа. Филмът беше коментиран от Костадин Костадинов от Варна,, автор на сценария. Един вълнуващ филм, който ни напомни за земите, от които тръгва Аспарухова България. Да, България наистина граничи със себе си и трябва да помним това, да не забравяме братята си отвъд границите, за да пазим паметта за корените си. За подобно посещение по българските земи в Северна Добруджа на група от Дружество „Военно-патриотична памет” разказа и Данка Стоянова. Групата също е заснела филм, който ще очакваме да видим.

Отминаха двата дена на Историческата конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”, един форум, който събира родолюбивите българи и изследователи на славното ни минало.  Два дни, съвсем недостатъчни да се изкаже всичко, да се видят приятелите, да обменят идеи и хипотези. И все пак два дни, в които духът на родолюбието прави хората близки, сгрява сърцата им, обединява ги. Всяка година магията на единението обхваща все повече хора, участниците и публиката стават по-многобройни, вече и доста млади хора горят с ентусиазма на любовта към българското. А ние като организатори имаме радостта да наблюдаваме как една благородна идея обединява хората, прави ги съмишленици, поддържа пламъка на българския дух, та никога да не загасва и да ни води по пътя на осъществяването ни като народ.

И нека завърша с думите на Георги Раковски:

„Любовта към Отечеството  превъзхожда всички световни добрини”.