IN MEMORIAN

IN_MEMORIAM

Обзор – Пролетни дискусии – Варна 2016

Пролетни дискусии – Варна

 „ПАМЕТ ЗА РОДА И ПРОИЗХОДА“

23-24 април 2016 г.

В препълнените със събития и празници дни, Сдружение „България – дух и култура“ проведе за пети пореден път варненските Пролетни дискусии! Темата, която обявихме, се оказа благоприятна и многоаспектна. Заявените участия на изследователите отразиха както родови проучвания на съвременници за техните предци, така и търсения за българското родословие във фолклора, в етнографията, в семейните традиции, в документалното богатство на архива.

Екатерина Пейчева откри конференцията, като посочи голямото значение на познанията за рода и традициите – корените на дървото на живота ни. „Без тази памет ние сме без ориентири в живота – всеки път започваме отначало, без отговорност за действията си пред огромната пирамида от хора, стояща зад нас, която ни е дала живот и без отговорност и загриженост пред бъдещите си потомци. Но има и още един аспект на това дали познаваме  произхода си, дали помним своя род. Паметта за бащите и майките, дядовците и прадядовците ни изведнъж изпълва сухата и схематична историческа наука с живот, с човечност, сърдечност. Пред нас оживяват събитията, чувствата, мотивациите. Започваме да разбираме по-добре не само живелите преди нас предци, но и себе си, своите чувства, постъпки, избори – защото връзките в една семейна система са много специфично определящи нашето поведение и нашия живот, независимо дали ги познаваме, или не. Едно родословно дърво може да разкаже и обясни много както на изследователя, така и на потомците. Не е ли странно, че в нашите училища се изучават какви ли не  предмети, но нито дума няма в учебните програми за род, предци, бащи, дядовци. Ако се постави задача на младежите да разпитат за рода си, колко ли интересни неща биха научили, колко ли емоционално биха се свързали със живота на своите близки и далечни прародители, какви ли поуки биха извлекли от това. И колко по-осъзнат и смислен би станал животът им, защото ще осъзнаят стрелата на времето и ще усетят отговорността, която ще повлияе на техните избори и жизнени пътища.“

В своето слово Милка Станишева от сдружение „Българска орда“ – София сподели спомени за своя бележит дядо Христо Станишев, един от първите инженери строители в следосвобожденска България. Разказа и за трудния житейски път на своя баща Никола Станишев – писател, задълбочен изследовател на българската история. Тя донесе документален филм, който представи голямата по мащаби строителна дейност на Христо Станишев на фона на историческите събития през десетилетията след Освобождението, работата му в ръководството на Върховния Македоно-одрински комитет.

Директорът на Варненския държавен архив Владимир Владимиров запозна аудиторията с организацията на личните фондове на видни варненци, съхранявани в архива, и възможността голямото богатство от документи да бъде в помощ на изследователите. Популярният варненски автор на исторически книги Светлозар Попов  стига до големи дълбочини в миналото на  човешкия род и родословието на българите, които открива в песните от сборника „Веда словена“ и разглежда като автентичен извор  на информация.

Веселин Тракийски продължава изследването си от ноемврийската историческа конференция за българските родове в статията на Стефан Веркович „Описание битът на македонските българе“ (1884 г.). Той илюстрира разказа си за традициите и характерните особености на четири от родовете с колоритни снимки на техните мъжки и женски носии и успя да ни въведе в техния свят.

Паша Александрова, областен координатор на националното сдружение „Младежки глас“ е позната на нашата аудитория с участието си в историческата конференция, където представи проучване за рода на нейния прадядо Зиновий Дерменджиев – бесарабски българин, опълченец в Руско-турската освободителна война. Нейната интересна презентация показа нови резултати от родовото ѝ проучване „Родът Дерменджиеви – мост между миналото и бъдещето“ и представлява чудесен пример за работа в тази посока. В представянето на темата взе участие и най-младият представител на рода – 10-годишният Калоян, който с внимание проследи цялата програма на форума.

По своя завладяващ начин Християн Облаков ни запозна с темата за големия варненски архитект Дабко Дабков и неговото семейство. Този път вниманието му беше насочено върху родовите връзки и интересни личности, играли роля в живота на архитекта. Облаков показа непубликувани снимки от семейния архив на Дабкови и успя да пресъздаде атмосферата на Варна в началото на ХХ век.

Етнологът дин Росен Гацин разказа интересни факти от проучването на своя род, в които се вплитат духовните традиции от началото на ХХ век.

Даниела Василева представи темата „Дипломатическата диря на рода Станчови“ с разказ за живота на Димитър Станчов – първият дипломат от кариерата в следосвобожденска България. Той получава солидно образование във Виена и става секретар и преводач на Фердинанд след коронясването му за български монарх. По-късно е изпращан за разрешаването на сложни дипломатически казуси в много от европейските държави като посланик на България. Неговата дъщеря Надежда Станчова е първата жена-дипломат в Европа, секретар и преводач на Александър Стамболийски по време на важни срещи на високо равнище. Значима следа в българската дипломация оставя синът му Иван Димитров Станчов, чиято дейност е прекратена през 1944 г. и голямото му семейство емигрира и се установява в САЩ. Накрая беше показан кратък филм за съвременния потомствен дипломат Иван Станчов, който се завръща в България след обществено-политическите промени и през 1991-1994 г. е назначен от Желю Желев за посланик в Лондон. През 1994-95 г. е външен министър в служебното правителство на Ренета Инджова. Бил е съветник на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов. Днес неговият статут е Посланик за специални поръчения. Иван Станчов е добре познат на варненци със своята благотворителна дейност. По негово настояване семейството дарява лятната вила в Морската градина, която е превърната в център за лечение на деца с церебрална парализа – „Карин дом“.

В края на съботната програма се състоя срещата с Александър Мошев и представянето на неговата книга „BOLGAR: ТАЙНИТЕ НА НАШИЯ ПРОИЗХОД“. Авторът запозна аудиторията с пътя на своето дългогодишно изследване по темата и отговори на интересни и компетентни въпроси от страна на публиката.

На 24.04. конференцията продължи с показване на втора част от документалния филм за Христо Станишев и с дискусия по темата за произхода на българския род. Основа за разговора станаха представените от Светлозар Попов таблици и карти с резултати от сериозни генетични проучвания през последните години, върху които дискутираха с Александър Мошев и Славян Стоянов. Тези проучвания опровергават фалшивите хипотези за тюркския ни произход и аргументират присъствието на българите на Балканите много преди създаването на Аспарухова България, като коренно население тук.

Пролетните дискусии очертаха многообразието на гледните точки към темата „Памет за рода и произхода“ и положиха началото на нейното многоаспектно изследване и обсъждане в бъдеще на конференциите, които Сдружението организира. Вече имаме заявки за участие с родови проучвания за известни български фамилии в националната конференция, която ще се състои на 19-20 ноември 2016 г.

Александър Мошев 23.04.16. Веселин Тракийски 2 Владимир Владимиров Даниела Василева Екатерина Пейчева Християн Облаков 2 Светлозар Попов 2 С. Попов, Славян Стоянов Росен Гацин 2 Паша Александрова 2 Милка Станишева 2