Обзор на XXII-та национална конференция, ноември 2017

Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“

проведе

XXII-та национална конференция „България в световната история и цивилизации –

дух и култура“, 25-26 ноември 2017 г.

Обзор

       И през тази година продължихме добрата традиция в навечерието на конференцията да правим представяне на новоизлезли книги на автори, които участват с доклади в програмата на форума. На 24 ноември в Концертната зала на Радио Варна имахме вълнуваща среща с доц. д-р Веселина Вачкова и нейната „Богомилска алтернатива“ и Христо Буковски с книгите му „Отключените пътища на богомилите“ и „Разчетени послания“. Двамата автори са сред най-задълбочените изследователи на българското богомилско учение и неговия принос в духовния живот на средновековна Европа. Голям интерес предизвикаха и докладите им в неделния ден на конференцията.

vachkova_bukovski

      Тази година конференцията посрещна своите участници и гости с графична изложба „Български владетели“ на художника Роберто Андреев от Русе, подредена във фоайето на Пленарна зала в общината. Хор „Морски звуци“ за пореден път откри форума с няколко чудесни изпълнения на любими български песни и изправи публиката на крака. В своето приветствие Антония Йовчева, директор на дирекция „Култура и духовно развитие“ в общината, подчерта важното място, което дългогодишната варненска конференция  има в културния живот на града и изрази задоволство от значимостта, разнообразието и актуалността на темите в тазгодишната програма.

morski_zvuci

yovcheva

       Докладът на Даниела Василева, председател на сдружение „България – дух и култура“, проследи приемствеността при разглеждането на основополагащите теми от историческия и духовния път на българите през вековете при подготовката на конференцията, преодоляването на идеологическите забрани и фалшификации в българската историография, приноса на проучванията на авторите – участници във форума. Тя очерта и актуалните аспекти при подготовката на конференцията, свързани с привличане на повече млади изследователи, включване на  повече етноложки теми, обсъждане на горещите проблеми по опазване на културно-историческото наследство.

      Праисторическите теми отново привлякоха вниманието на аудиторията с интересни данни за важното място, което древните цивилизации по българските земи имат в историята на европейската цивилизация. В този контекст бяха докладите на инж. д-р Йордан Бояджиев, проф. д-р Христо Смоленов, Светлозар Попов – автори, които от години разработват темата. Голям интерес предизвика докладът на историка Петко Добрев от Силистра – той представи основните тези в книгата си „История на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход“. Според него в българската историография неоправдано се пренебрегват българските исторически извори, а изводите за нашето минало се правят предимно въз основа на  чужди автори, които често са тенденциозни и манипулативни.

smolenov

dobrev_ss

       Със значими събития от 120-годишната история на Военноморската база във Варна ни запозна о.з. капитан-лейтенант Пламен Петров, с което отбелязахме достойната годишнина. Историкът Андрей Киряков от Пловдив добре аргументира своята хипотеза и нов поглед по темата „Олтарни плочи с нотопис от Родопите“.

       Тази година подготвихме много добър етноложки блок в целия съботен следобед. Чухме утвърдени автори като д-р Росен Гацин, д-р Юлия Боева,
д-р Ирена Янчева и успоредно с тях антропологичното проучване „Образът знак на Аспарухово“ на изследователски екип ученици от Хуманитарната гимназия във Варна, както и компютърен проект  на двете осмокласнички от Разград „Символика на капанските шевици“.

 

boeva

yancheva

hum_gimnazia

andreevi

       Славян Стоянов представи мултимедийна ретроспекция на първия национален „Фестивал на шевицата – Белослав 2017“, който заедно с Росен Гацин и Дима Тодорова организираха и превърнаха в голям празник на творческия български дух. Накрая известният български етнолог Стоян Райчевски представи изследването си в книгата „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“. Етнологията през последните години навлиза много надълбоко в проучване на древните познания, които се съхраняват в традициите и символиката на народното творчество и памет.

       Програмата в неделния ден предложи много силни доклади с нови проучвания за нашето минало. „Медицинските и духовни знания в хилядолетната история на българите“, „Етнонимът БЪЛГАРИ“, „Император Константин и траките“, „Защо императори траки налагат християнството в Рим“, „Съдбата на Одесоската църква и скитските монаси“, „Храмът на Тангра“ приковаха вниманието на аудиторията с широката картина на събитията от ранната българска история и духовност. Имахме удоволствието да чуем тези доклади, представени от утвърдени автори, повечето от които не за първи път участват в нашата конференция.

vachkova-sf

 

mavrov

bukovski_sf

rumi_ivanova

       Темата за съдбата на българските общности извън днешните граници на държавата ни винаги присъства на нашия форум, по нея говори журналистът Цветан Томчев от София. Той с тревога съобщи за неприятни събития около събора на българите при гроба на Кубрат в Малая Перещепина, Украйна, които водят отново до разделение вместо единение. С интерес очакваме книгата-пътеводител на Костадин Костадинов за българските културно-исторически паметници в съседните балкански държави, която той представи накратко.

       Екатерина Пейчева в своя доклад „Храмът на Богинята майка Понтика в Балчик“ проследи какво се случва с опазването на този археологически паметник след откриването му преди няколко години. Емоционалният разказ на изкуствоведа Румяна Иванова и богатият снимков материал припомниха на аудиторията богатото наследство на големия скулптор Кирил Шиваров, по повод 130-годишнината от неговото рождение. Варненската тема продължи с изследването на Християн Облаков за архитект Стефан Венедикт Попов, представено в новата му книга „Адвокатът и Архитектът“ от поредицата книги за талантливите архитекти, създали облика на Варна  от края на XIX и началото на XX век.

       Успешно приключи 22-та национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“. Във всички участници в събитието остана удоволствието от срещата с изследователския дух и резултатите от новите проучвания за българската история, радостта от общуването със съмишленици по родолюбие. Ние като организатори сме удовлетворени от големия интерес на авторите към нашия форум и желанието им да участват в него, от високото научно ниво на представените доклади и презентации. Стремежът ни е те да стигнат до широката аудитория на интернет пространството, като ги публикуваме в сайта на конференцията, във ФБ страницата на сдружението, търсим финансиране и за издаването на сборник с докладите.

 

Програма на XXII национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“

Logo_

XXII национална конференция

„България в световната история и цивилизации – дух и култура”

ПРОГРАМА 2017 г.

24 ноември (петък)

Концертна зала на Радио Варна

18,00 ч. Представяне книгите на доц. д-р Веселина Вачкова „Богомилската алтернатива” и на Христо Буковски „Отключените пътища на богомилите” и „Разчетени послания”. Водещ – Елена Икономова

25 ноември (събота)

Пленарна зала на Община Варна

9,00-9,30 ч.  Регистрация на участниците

9,15 ч.         Откриване на графична изложба портрети „Българските  владетели”  на  художника  Роберто Андреев от Русе – водещ Славян Стоянов

9,30-10,00 ч.  Изпълнения на хор „Морски  звуци” с диригент Росица Щерева, на пианото – Жанета Бенун- Николаева

Водещ – Йордан Бояджиев

10,00-10,10 ч.  Откриване – Антония Йовчева, директор на Дирекция „Културно и духовно развитие” в Община Варна

10,10-10,20 ч.  „Приемственост и актуални аспекти на конференцията” – Даниела Василева, издателство „Данграфик“, председател на Сдружение „България – дух и култура”

10,20-10,40 ч.  „Златните изделия във Варненския некропол – състав, макроструктура и технологични особености” – инж. д-р Йордан Бояджиев, ТУ – Варна

10,40-11,00 ч.   „Съвременно състояние на теорията за Библейския потоп в Черно море” – доц. д-р Димитър Димитров, Варна, Инст. по океанология – БАН

11,00-11,20 ч.   „Втори център в генезата на Западнопонтийската праисторическа култура” – Светлозар Попов, Варна

11,20-11,40 ч.   „История на българите в Европа (V – X век) през погледа на исторически извори от български произход” – Петко Добрев, Силистра

11,40-12,00 ч.   „Космометричният проект на Омуртаг и Симеон и неговите варненски корени” – проф. д-р Христо Смоленов, Пловдив

12,00-12,20 ч.  „Отвъд  знаците  –  послания  от  древността”  – д-р Володя Попов, мултимедийна презентация на изложба на РИМ – Плевен

12,20-12,40 ч.  „Олтарни плочи с нотопис от Родопите” – Андрей Ковачев, Плевен

12,40-13,00 ч.  „За диалога между културите и популяризирането на  културно-историческото наследство”      – д-р  Даниела    Тодорова,    Зелен    образователен център – Шабла

13,00-14,00 ч.  Почивка

Водещ – Росен Гацин

14,00-14,20 ч.  „Божиите покровители в светогледа на българския Северозапад” – д-р Росен Гацин, СУ „Кл. Охридски”

14,20-14,40 ч.  „Древните символи свастика и други знаци за движение и въртене в свилениците от Софийско” – д-р Юлия Боева, София

14,40-15,00 ч.  „Първи фестивал на шевицата – Белослав, 2017”. Мултимедийна  ретроспекция  –  Славян  Стоянов, Варна

15,00-15,20 ч.  „Образът знак на Аспарухово – антропологично изследване” – изследователски екип от Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „К. Преславски“ – Варна с ръководители Елеонора Николова и Марина Стоилова

15,20-15,40 ч.  „Символиката  на  капанските шевици” – Ася  и Симона Андрееви, ученички 8 кл. от Разград, с рък. Венелин Николов ИТ

15,40-16,00 ч.  „Тракийският Херос в контекста на културните влияния от Балканите към Египет (вяра, почитания, иконография) – д-р Ирена Янчева, Пловдив

16,00 16,20 ч.   „Енергийни  хармонизатори в старата българска къща” – Уста Дарин Божков, Трявна

16,20-17,00 ч.  „Календар  и  обредност  в  Странджа  и  Източна Тракия” – Стоян Райчевски, София

17,00-17,30 ч.  Обсъждане по докладите

17,30-18,00 ч.  „Проф. Михаил Арнаудов” – документален филм на БНТ

18,00 ч.             Закриване на първия ден от конференцията

26 ноември (неделя)

Водещ – Екатерина Пейчева

9,30-9,40 ч.  Кратък обзор на първия ден от конференцията

9,40-10,00 ч.    „Медицинските и духовни знания в хилядолетната история на българите” – Тодор Ялъмов, Институт за древни знания, София

10,00-10,40 ч.  „Етнонимът БЪЛГАРИ” – Петър Георгиев, София

10,40-11,00 ч.   „Император Константин и траките” – Петко Атанасов, София

11,00-11,20 ч.   „Защо императори траки налагат християнството в Рим” – Христо Буковски, София

11,20-12,00 ч. „Съдбата на Одесоската църква и скитските монаси” – доц. д-р Веселина Вачкова, София

12,00-12,20ч.      „Храмът на Тангра” – Спас Мавров, Казанлък

12,20-12,40 ч.  „Пожелай свободата” – нова книга за Ангел Кънчев” – д-р Веселина Антонова, Държавен архив – Русе

12,40-13,00 ч.  Обсъждане по докладите

13,00-14,00 ч.  Почивка

Водещ – Християн Облаков

14,00-14,20 ч.  „Значението на лексемата етноним в историята” – Константин Каменов, Пловдив

14,20-14,40 ч.  „Българските   културно-исторически   паметници в съседните балкански държави” – Костадин Костадинов, Варна

14,20-14,40 ч.  „Съборът на гроба на кан Кубрат – място за единение и разделение на българите” – Цветан Томчев, София

14,40-15,00 ч.  „Храмът на Богинята майка Понтика в Балчик” – Екатерина Пейчева, Варна

15,00-15,20 ч.  „Кирил Шиваров – 130 години от рождението на големия варненски скулптор” – Румяна Иванова, Варна

15,20-15,40 ч.  „Родовата  памет  –  част  от  националната  памет. Родово проучване с начало 1720 г.” – Валентин Давидов, Варна

15,40-16,00 ч.  „Адвокатът и Архитектът” – изследване за варненския архитект Стефан Венедикт Попов – Християн Облаков, Варна

16,00-16,20 ч.  „Знаци на историческата памет в дестинация Варна и културният туризъм” – Димитричка Иванова и Даниела Куртева, Варна, студентки магистратура „Туризъм”

16,20-17,00 ч. Обсъждане по докладите

17,00 ч.       Закриване на конференцията

 

За контакт: sdrujenieduhikultura@abv.bg www.istor-konf-varna.com

Сдружение „България – дух и култура”